Виждали ли, сте или сте чували за паметника на Альоша на хълма Бунарджика в град Пловдив? Нека ви разкажем за него:
Кой е паметникът на Альоша и какъв е неговият прототип, нека научим сега:
Това е може би най-известният паметник в света на съветски войник.
Той не е “Алеша”
И така, паметникът се нарича „Паметник на Светската армия“ и е популярен с този прякор. Откъде идва името му, съществуват две версии.
Първата гласи, че прототипът на паметника е червеноармеецът Алексей Скурлатов, установил телефонна връзка между София и Пловдив през 1944 г. Да речем, той се сприятелява с местния сигналист българин методик Витанов и когато започват работа по паметника Витанов подарява снимка на Скурлатов на българския скулптор.
Втората версия гласи: на Методи Витанов толкова му липсвал неговият руски приятел Алексей Скурлатов, че веднъж се изкачил на хълма, където е паметникът и написал върху постамента на Альоша.
Размер на паметника
В различни източници често се посочват неправилни размери на паметника. В едни пише, че той е висок 10 метра, в други 11, а в трети 15 м. Всъщност общата му височина е 17,30 метра, а самата фигура на войник е 10,80 метра.
Историята за появата на паметника “Съветската армия” в Пловдив
През 1947 г. в Пловдив е създаден Градски инициативен комитет за издигане на паметник на Съветската армия на един от пловдивските хълмове, които общо са седем. Това било, напълно в духа на времето. Идеята за този паметник идва от войната. Първоначално председателя на тази комисия е генерал-лейтенант Асен Греков, началник на Пловдивския гарнизон. Така, е обявен конкурс за проекти за паметника.
До края на май 1948 г. в комитета постъпват 10 проекта. В журито са разгледани най-авторитетните представители на министерството и творческите съюзи. Първата награда не е присъдена на никого. Второ място заема проектът „Победа” на скулптора Асен Иванов от Пловдив. И третото място е на “Червеният Богатир” от работата на цял екип, ръководен от архитект Николай Марангозов. В крайна сметка те избрали проекта “Червен Богатир”, направили оформлението му в мащаб 1: 1 и го поставили на хълм.
Цял месец го гледаха и си мислели добре ли е или не. В резултат, стигнали до извода, че пловдивчани се нуждаят от фигура, която да има силуетен ефект като Статуята на свободата в Америка.
Това било необходимо, за да се вижда Пловдив отдалеч, защото градът е разположен в средата на Тракийската низина. Минали много месеци, преди скулпторът Васил Радославов да предложи на града фигура на войник. Барелефът, отразяващ срещата на Съветската армия в България е дело на Александър Занков, Георги Коцев е автор на втория барелеф, показващ бойния момент. Екипът, работил по цялостната украса на монумента включвал още много известни имена в България. Всички те са признати художници и майстори на занаята си.
Паметникът е открит тържествено на 5 ноември 1957 г. „Альоша” се е превърнала в символ на град Пловдив. Възпитаниците отиват на паметника на „Альоша“ след бал, младоженците, след сключване на гражданския съюз. През 60-те години съветските космонавти посещават паметника и Юрий Гагарин е сред тях – всеки засажда по един смърч и така се получава Алеята на космонавтите.