Паисий Хилендарски е бащата на българското възраждане, първият идеолог на националноосвободителното движение. Прозорливият монах е първият човек в България, усетил тенденциите за развитие на обществото. Той поема ролята да събуди националното съзнание, като написва “История славяноболгарская”.
Каква е историята на Паисий
Паисий е роден в Банско, през 1722 г. През 1745 г. отива в Хилендарския манастир и приема монашество. В средата на XVII в. Хилендарският манастир е разрастващо се средище на грамотността. Несъмнено манастирът играе важна роля в живота на Паисий.
Дава му живот в свободна, духовна атмосфера и по този начин формира неговото самосъзнание и идеология. Паисий събирал дарения за манастира и обикалял страната. Правейки това, той срещна много отчаяни хора, без перспектива за бъдещето си.
Дълбоко трогнат от апатията на нацията към османското иго, той решава да възкреси историческата памет на българите, като написва “История славяноболгарская”.
Как успява да състави книгата
За него е било изключително трудно да напише книгата, защото едно от най-трудните неща беше да намериш исторически доказателства. За около две години, той обикаля атонските манастири, за да събира дребни свидетелства, след това отива в Австрия, за да чете исторически свидетелства за славяните и българите. След завръщането си в България се установява в Зографския манастир и през 1762 г. завършва делото си. Освен множеството документи от средновековните български царе, Паисий намира исторически свидетелства и в житията на св. Иван Рилски, св. Петка Търновска и патриарх Евтимий.
Делото на Паисий е коренно различно по съдържание и въздействие от всичко друго в българската литература по онова време. Паисий изисква от своите ближни да обичат своя произход и език. Той подхожда гневно към българите, които се срамуват от своето наследство и е много суров към образованите българи от онова време, които се представят за гърци.
Паисий Хилендаски описва българската история до падането под османско иго. Очевидно той нарочно е преувеличавал политическата власт и културните постижения, през вековете. Един от основните акценти в творчеството му са военните победи над Византия, татарите и кръстоносците, като се изтъква храбростта на българите в миналото.
Заключение
Съсредоточавайки се върху огромната разлика между славното минало и скръбното настояще, Паисий Хилендски успява да вдъхне национално самочувствие на своите сънародници и ефективно да канализира духовната енергия на българите.
„История славяноболгарская” крещи силно, за да събуди обезумелия български дух. Ето защо Паисий Хилендарски се смята за баща на българското Възраждане.
Умира през 1773 г., 105 години, преди Освобождението на България. За съжаление той така и не сбъдна мечтата си за свободен български народ.