История на Славяноболгарская е книга на българския учен и духовник св. Паисий Хилендарски. Написана през 1762 г., тя се смята за най-великото произведение на Свети Паисий Хилендаровски и е едно от най-влиятелните произведения на българското Възраждане, както и първото произведение на българската историография.
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и издадено през 1914 г. от Българската академия на науките. До 1984 г. ръкописът се съхранява в българския манастир Зограф на Атон, Гърция. През последните години на Студената война българският Комитет за държавна сигурност подменя ръкописа с копие и премества оригинала в България. През 1998 г. президентът Петър Стоянов я връща на манастира Зограф, а междувременно през 1998 г. и 2000 г. Софийският университет прави две типични фотоиздания на Славянобългарската история, придружени с превод съответно на съвременен български и английски език.
Кой прави първият препис на История Славянобългарска
Първият препис на „История славянобългарска” съществува отпреди 253 години. Той е направен от поп Стойко Владиславов с псевдоним Софроний Врачански. С това свое име е известно като български народен духовник и будител, последовател на Паисиевото делото. Тази година се навършват 257 г. от създаденият от Първия препис на Паисиевата история. Датата била 29 януари 1765 г.
Какво трябва да знаем за Софроний Врачански и работата му по първия препис
Стойко Владиславов е роден в Котел в семейството на богат търговец на добитък. Когато израства се отдава на духовност. Когато Паисий създава „История славянобългарска”, Стойко е ръкоположен за свещеник. Той работи като учител и книжовник в Котел.
Паметна 1765 г. ще остане важна заради срещата му с Паисий в Котел. Тогава за първи път вижда „История славянобългарска”. Прави му силно впечатление и на часа прави препис, предназначен за църквата в родния му град. Този препис и към днешна дата се пази в Националната библиотека „Св. Св.. Кирил и Методий”. Към онази дата Стойко не съзнава, че ще остане завинаги в историческата летопис като Първия Софрониев препис. С името Софроний Врачански се сдобива, след 17 септември 1794 г., когато е ръкоположен за епископ на Врачанска епархия.
Значение на ръкописа
Значението на този ръкопис е, че допринася за формиране на българската национална идентичност. Следва това е известно като Българско национално възраждане, в което Славянобългарската история играе важна роля.
Първият ръчен препис на книгата е направен от Софроний Врачки през 1765 г. В структурно отношение “История славянобългарска” се състои от два увода, няколко глави, посветени на различни исторически събития, глава за “Славянските учители”. “, ученици на Кирил и Методий , глава за българските светци и послесловие.
Въпреки че някои пасажи се появяват в „Царството“ на Петър Берон от 1844 г., „Историята на Паисий“ е публикувана под формата на книга едва през 20-те години на ХХ век от Никола Филипов. През 1938 г. е адаптиран на съвременен български език. През 60-те години са направени критични издания, както и руски превод. През 1984 г. се появява немски превод, а през 2001 г. – английска версия на ръкописа на Зограф. Към Зограф черновата на История Славянобългарска е изобразена на обратната страна на банкнотата от 2 лева, емисия 1999 и 2005 г.