Множество цветове и багри, чудни форми напомнящи пейзажите на българските планински върхове, сладкопойни птици и цялата омайна красота на величествената ни България.
Всичко това може да зърнете в традиционните ръчно такани български килими. Наобиколени от красота, пищност и многообразие, вдъхновени от богата природа, променящият се облик през всички сезони в българите килими може да се доловят чувствата за естетика от вековете наред, които са сякаш вплели с всяка нишка.
Кога се появява тъкането на килими
В България килимарството е сред най-старите занаяти. Правело се е от жени. Материалите за традиционните български килими са се изработвали от памук и вълна. Българите ги боядисвали само с естествени материали. За такива ползвали лечебни билки, кора от дървета и пр. Техниката по приготвяне, тънкостите на изработка се предавали от поколение на поколение.
Кой е занимавал да тъче и боядисва килими в България
В семеен кръг млади момичета се учели да боядисват преждата, като я подготвят на стана. Това бил много труден процес и отговорна задача, от която зависела здравината и качеството на тъканите. Килимите трябвали да се правят много устойчиво, така, че да служат вярно, после дълги години.
За кой български град е характерно производството на килими
Известни са няколко уникални български стилове в килимарството. Два от тях произхождат от селата, в които са възникнали – Чипровци и Котел. Историята на чипровските килими разказва за много легенди и е свързана с реални събития.
Град Котел е известен и с килимарската си школа. Още през далечната 1933 г. е основана кооперация за производство на класическите тъкани, а по-късно е основано и училище за художествени занаяти. И така майсторските умения на местните занаятчии по тъкане на килими се предават към младите. По-късно училището е преместено, а традицията на древния занаят продължава да живее в градчето Котел, въпреки, че училището е се разполага вече в областния град.
В заключение:
Без значение, какви са били местите регионални особености, в българските килими могат да се намерят много тъкани общи елементи със специално значение. За един от най-често срещаният се смята “маказ”. Това е древен символ, който се състои от два триъгълника. Те са свързани с остри краища в знак на женско и мъжко, земно и божествено, баланс и хармония. Някога тези символи са били изобразявани не само по килими и черги.
Историята помни, че когато мъжете тръгвали на път, майките и съпругите им тъчели мънички черги изобразяващи този знак. Поверието разказва, че това ги пазело от врагове и несполуки.