Балканските власи, в тесния настоящ смисъл, са романските популации, открити в Гърция, България, Албания и Македония. Те са народи говорещи езици арумънски и меглено-румънски. Те са тясно свързани с румънския език, говорен от власите (румънците) на север от река Дунав.
В широк смисъл и преди 20-ти век нарицателното Vlahi („Βλαχοι“ (Vlahi) на гръцки, „Volohy“ на руски , „Wołochy“ на полски , „Olah“ на унгарски , „Walachen“ на немски , „власи“ “ на английски , „Valaques” на френски) обозначавало всички говорещи източни романски езици на север или на юг от река Дунав.
Кои са влашките села в България
Произходът на власите се губи в далечни времена, още при османското владичество. Облеклото и обичаите и им са близки до румънските, но дали са по произход от Влахия или само са живели там, не е сигурно. Власите живеят по поречието на Дунав. Те са в големи общности, главно около град Белене, а покрай град Видин. По поречето на река Дунав има цели влашки села. Традиционно се занимават с риболов, затова и в кухнята им присъства много риба.
Кои са влашките села – Ето и една част от тези села:
Във Видин община се намират дузина влашки села, в които и до днес се говори основно влашки език. Те са:
- Село Покрайна;
- Село Антимово;
- Село Кутово;
За кратък период, двете села Антимово и Кутово са обединени под едно името Златен рог (село). На тази дестинация казвали още Златорожие.
- Село Сланотрън;
- Село Кошава;
- Село Гомотарци;
- Село Капитановци;
- Село Ясен;
- Село Флорентин;
- Село Неговановци;
- Село Каленик;
- Село Раброво;
- Село Дружба;
И един основно влашки град Брегово.
В заключение:
Власите са смесица между румънци и българи. Те традиционно се занимавали с риболов, затова и в кухнята им има много гозби с риба. Във видинския край по-дребните рибки се изпичат на тенекия, обезкостяват се и се слагат в бистър бульон – така се приготвя влашка рибена чорба. Качамакът и сармите са също спомен от Влашко. Сармите в зелеви листа са друг влашки специалитет. Приготвят се доста големи, най-често са задушени обилно в сос от мазнина и домати и са запечени или къкрещи в глинени гювечи.
Езикът, на който говорят във влашките села в България е нещо като стар или развален, диалектен румънски. Той се различава от съвременния, но лесно се разбират с румънците, подобно на останалите българи с банатските българи. Много от власите, които са по-младите не знаят вече стария език и говорят само на български. Подобно на мнозина банатски българи, които са забравили българския за сметка на румънския.