Коя е Анастасия Головина – първият български професионален психиатър

Знаете ли, нещо повече за д-р Анастасия Головина? Днес ще разбулим неща, около нейните дела и живот, за които малко вероятно да сте чували. И така:

Коя е Анастасия Головина?

Родена е на 17 октомври 1850 г. в Кишинев в българско семейство. Баща й се казвал Ангел и е бил кмет. Чичото й по майчина линия е Кирил Минков, родом от Калофер, притежавал голям брой добитък, единствената захарна фабрика в Бесарабия и множество чифлици.

В семейството имало шестнадесет деца, но само Анастасия оцеляла по време на епидемията. Тя завършила френско училище в родния си град и заминала за Цюрих, за да учи медицина. За участие в революционната организация на руските студенти тя е изключена от университета и експулсирана от Швейцария. Продължава обучението си в Париж, в Сорбоната. Именно на това място, през края на 1878 г. защитава дисертацията на тема “Хистологично изследване на стените на артериите”, която зарадва известния психиатър професор Жан Мартен Шарко. Така Анастасия станала първата българка, завършила Сорбоната.

Анастасия Головина – първият български професионален психиатър

Когато заговорим за делата на една жена, много често и много, дори в наши дни ще са подразнени от този факт. Истината е, че велики дела имало, не само от страна на мъжете и не само в днес, но и някога преди два века.

Дела и наследство от Головина

За професионалните й постижения можем много да говорим. Те са доста значителни и остават пример за идните поколения. Сред тях са публикувани над 130 научни статии, в периодични 20 издания, включ. На френски, немски, руски и американски и да пропуснем факта, че не просто за първата жена в България. Не бива да пропускаме и факта, че тя е първата българка, дипломиран лекар и завършила висше образование.

Всичко това се случило в годините, веднага, след Освобождението, когато патриархалното българско общество гледало на жената като на второ качество и дори това понякога е поставяно под въпрос. За справка публикация във варненско списание „Наставник за учители и родители” (бр. 3 от 6 септември 1880 г.), в която статия женското образование е поставяно под съмнение. Авторът на публикацията казва: „Жената трябва да си спечели правото да каже: Аз съм мъж…“.

Още за делата на първият български професионален психиатър

Не бива да се забравя, че българките получават правото да продължат образованието си във висши учебни заведения едва през 1897 г. и дори през 1910 г. в реномираното списание „Медицински разговор” (№ 9-10, ноември-декември) българските лекари все още са търсели професионален отговор на очевидно измъчващия ги въпрос: „Може ли да се говори за физиологична деменция на жените?“.

Положението на жените в Европа не било много различно. Когато Анастасия получила дипломата си, във Франция имало само още 6 дипломирани жени лекари. Едната в Русия, а в Германия на жените било разрешено да учат медицина и да практикуват такава, едва през 1890 г, което е година по-късно.

По това време името на д-р Анастасия Николова – Головина се появява наравно с имената на най-авторитетните лекари не само в българските медицински издания, но и в европейската специализирана литература. Така тази жена се превърнала не само в успешен лекар.

България дължи много на Анастасия Головина

Тя е не само учен, практикуващ лекар, новатор и меценат, но и активно се занимавала с журналистика, подкрепяйки Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Любопитни факти:

Малко известен е фактът, че Головина участвала в събора на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г., който бил посветен на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, превърнал се в своеобразна проверка на подготовката за Съединението.

Друг интересен и почти неизвестен факт е, че Анастасия Головина е първата жена политически коментатор в България, което е нещо нечувано за онова време.

През периода 1882-1883 г. Галовина била помощник-секретар на Кореспондентското бюро към Политическия кабинет на княз Александър I, а след закриването на бюрото работела в кабинета на министър-председателя.

Д-р Анастасия Головина умира във Варна на 5 март 1933 г.

Scroll to Top