Чували ли сте историята за българският освободител на Коюстендил? Нека ви разкажем малко от нея…
Кой е дядо Ильо войвода
Казвал се Илия Марков Попгеоргиев. Той е един от малкото участници във всички етапи от освободителните процеси в България. Историята разказва за него, че от виден хайдук, през годините на османското иго, той преминал до участник във военните битки, благодарение, на които България получила свободата си. Хората го наричали „Войвода на войводите”. Неслучайно на него са посветени много песни, а съвременниците го описват като смел, добронамерен и честен човек, който имал силна воля и морал.
Кой всъщност е Илия Марков
Известен още като Ильо войвода или често наричан Дядо Ильо Малешевски, той е роден на 28 май 1805 – 17 април 1898 г.
Той е български революционер от Македония. Смятан е за национален герой в България и в Северна Македония. С него се свързва и името Димитър Попгеоргиев (1840-1907), революционер, на когото Ильо бил тъст.
Освобождението на България
Ильо използва всяка възможност да даде своя принос във всяка война, срещу Османската империя. По време на Руско-турската война 1877–1878 г. действа с дружина край Ловеч. Отрядът му се присъединил към западните дивизии на генерал Йосиф Владимирович Гурко и участвал в освобождението на София, Радомир и Кюстендил. Ильо бил един от българските представители при подписването на Санстефанския договор, който отбелязал възстановяването на България в нейните етнически граници. Там бил награден с медал за храброст.
Следосвобожденска дейност
Радостта от освобождението се оказала е кратка. Берлинският договор (1878) бързо разделил новоосвободената страна. Така България става на три части: Княжество България, автономна област Източна Румелия и Македония, върната на османците. Недоволството, сред народа избухнало в Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879), където Ильо взел активно участие.
Той и дружината му участвали в Сръбско-българската война, макар, че водачът тогава вече бил в по-напредналата възраст. В състава на Радомирската чета участвали и при боевете при Сливница и Брезник.
Наследството на дядо Ильо войвода
През целия си живот дядо Ильо войвода участвал в битки и въпреки това доживял от старост. Умира от естествена смърт, в края на 19 век в град Кюстендил. Останал в съзнанието, сърцата и умовете на хората, чрез многото създадени за него народни песни, където се превърнал в митична фигура.
Някои от личните му вещи се съхраняват в манастира “Св. Архангел Михаил”, който служи като градски музей на Берово. Къщата в Кюстендил, в която войвода Ильо е живял от 1878 г. до смъртта си, през 1898 г., оцелява достатъчно време, за да е реновирана. Това се случило, през 1979-1980 г., когато е превърната в музей, посветен на Ильо войвода и народната борба за свобода в Кюстендил, от 1981 г.
Гробът на дядо Ильо войвода се намира също в Кюстендил.