Каква била историята на монголците и имало ли е връзка между Чингис хан и България, предлагаме ви заедно да надникнем зад кулисите…
Имало ли е контакт между Чингис хан и България
Монголското нашествие във Волжка България продължава от 1223 до 1236 г. Българската държава, била съсредоточена в долната част на Волга и Кама, които са била център на търговията с кожи в Евразия. Това се случва, през по-голямата част от историята.
Преди монголското завоевание руснаците от Новгород и Владимир многократно плячкосвали и нападали района, като по този начин отслабвали икономиката и военната мощ на българската държава.
Последният устройва засада на монголите, през по-късната 1223 г. или през 1224 г. В периода между 1229–1234 г. се случват няколко сблъсъка и Монголската империя завладява българите, през 1236 г.
Бунтове срещу Монголската империя на българите
След като монголите напуснали Волжка България, за да завладеят руската земя, българите се разбунтували, водени от благородниците. След това монголите се върнали и потушили бунтовете.
Какво въздействие оказало това, върху региона
Според някои историци над 80% от населението на страната било избито по време на нашествието. Останалото население се преселило предимно в северните гористи райони (териториите на съвременна Чувашия и Татарстан ). В тези области се появили някои автономни херцогства. Южните степни райони на Волжка България може да са били заселени от номадски кипчаци и развитието на земеделието е претърпяло сериозен спад.
С течение на времето градовете на Волжка България се възстановявали и станали търговски занаятчийски центрове на Златната орда. Част от българите, предимно майстори и занаятчии, са преселили със сила в Сарай и други южни градове на Златната орда. Волжка България остава център на земеделието и занаятите.
Етнолингвистично въздействие
Населението на Волжка България е било предимно мюсюлманско. Под влиянието на българската култура все повече и повече номадски монголи и кипчаци са помохамеданчени. Езикът, използван от мюсюлманите от Златната орда, се трансформирал в кипчакски език, възприет от всички мюсюлмански волжки българи. В резултат на по-късно смесване на кипчакски и булгарски, литературният език на Златната орда става това, което сега се нарича старотатарски език. В крайна сметка еволюира в съвременния татарски език. Част от неислямското население на България запазили българския език, който е повлиян от марийския език. Това бил езикът, който обикновено се използва в териториите, на които са се преместили. Това довело до развитието на съвременния чувашки език.
Някои историци предполагат, че по време на управлението на монголите етническият състав на населението на Волжка България не се е променило, оставайки до голяма степен българско и отчасти финско. Като алтернатива някои предполагат, че някои кипчаци и руснаци са били насилствено преселени в България. Несъмнено част от българите са били насилствено преселени на територията на съвременната Астраханска област, чието население преди това е било номадско.
Последици от контакта между Чингис хан и България
В средата на 14 век някои херцогства на Волжка България стават по-независими и дори секат собствени пари. Херцогствата понякога са били управлявани от български благородници. През 1420 г. Касанското херцогство (Казан Улус) под ръководството на Гиасетдин става практически независимо от Златната орда. През 1440 г. всички земи с население от Волжка Булгара са включени в Казанското ханство, управлявано от монголските династии. Ханството включва също марийски и чувашки земи, докато владетелите на териториите на башкирите, удмуртите и мордвините се считат за васали на Казан. Това са народите, които традиционно са били под икономическото и културно влияние на Волжка България.