Знаете ли, кой е Джузепе Гарибалди? Нека ви припомним малко за неговата особа, връщайки се назад в миналото. Датата е 4 юли 1807 г. тогава се ражда Джузепе Мария Гарибалди.
Живот и дела на Джузепе
Джузепе Мария Гарибалди е италиански генерал, политик и патриот. Той е смятан за един от „бащите на отечеството” на Италия. Като революционер взема дейно участие в обединението на Италия и в Италианската революция. Допринася за обединението на Италия и създаването на Кралство Италия. Той е смятан за един от най-великите генерали на съвремието. Известен е също като “Героят на двата свята”, заради военните си предприятия в Южна Америка и Европа.
Гарибалди е последовател на Мацини
Той е последовател на италианския националист Мацини и прегръща републиканския национализъм на движението Млада Италия. Той става привърженик на италианското обединение при демократично републиканско правителство. Въпреки това, скъсвайки с Мацини, той прагматично се съюзява с монархиста Кавур и Кралство Пиемонт-Сардинияв борбата за независимост, подчинявайки своите републикански идеали на своите националистически.
След участие във въстание в Пиемонт е осъден на смърт, но успява да избяга и отплава за Южна Америка, където прекарва 14 години в изгнание. В този период участва в няколко войни и усвоява изкуството на партизанската война. През 1835 г. се присъединява към бунтовниците, известни като Ragamuffins (farrapos), във войната Ragamuffins в Бразилия и поема тяхната кауза за създаване на Република Риогранденсе и по-късно Република Катариненсе.
Гарибалди също се включва и в Гражданската война в Уругвай , издигайки италианска сила, известна като Червеноризниците. Това се слави като важен принос за възстановяването на Уругвай.
През 1848 г. Гарибалди се завръща в Италия
Там командва и се бие във военни кампании, които в крайна сметка довеждат до обединението на Италия. Временното правителство на Милано го издига в чин генерал, а военният министър го повиши в генерал на Римската република през 1849 г. Когато войната за независимост избухва, през април 1859 г., той води своите Ловци от Алпите към превземането на големи градове през Ломбардия, включително Варезе и Комо. Така достига границата на Южен Тирол. Войната завършва с придобиването на Ломбардия. На следващата година ръководи Експедицията на хилядата от името и със съгласието на Виктор Емануил II. Експедицията е успешна и завършва с анексирането на Сицилия, Южна Италия, Марке и Умбрия към Кралство Сардиния, преди създаването на обединено кралство Италия на 17 март 1861 г. Последната му военна кампания се провежда по време на Френско-пруската война като командир на армията на Вогезите.
Джузепе Гарибалди, с какво е помнен и свързван
Гарибалди става международна фигура за национална независимост и републикански идеали и се смята от историографията и популярната култура на ХХ век за най-големия национален герой на Италия. Той е обсипан с възхищение и възхвала от много съвременни интелектуалци и политически фигури, включително Ейбрахам Линкълн, Уилям Браун, Франческо де Санктис, Виктор Юго, Александър Дюма, Малвида фон Мейзенбуг, Жорж Санд, Чарлз Дикенс и Фридрих Енгелс.
Гарибалди вдъхновява по-късни фигури като Джавахарлал Неру или Че Гевара.
Историкът AJP Тейлър го нариа „единствената напълно възхитителна фигура в съвременната история“. В популярния разказ за неговата история той се свързва с червените ризи, които неговите доброволци, Гарибалдини, носели вместо униформа.
Близък приятел на кой известен български революционер е бил Джузепе Гарибалди
Джузепе Гарибалди става близък приятел български революционер Петко Кирков Калоянов Петко Кирков, по-известен като Капитан Петко Войвода. Вторият е български хайдушки войвода и борец за свобода от 19 век, посветил живота си на Освобождението на България (и по-специално на региона на Тракия ).
Как се случва така, че Джузепе Гарибалди и Петко войвода стават приятели завинаги
В началото на 1861 г. Петко започва да се бие, срещу османците в околностите на Маронея, Айсими, Енос и др. Той посещава Италия, през 1866 г., където се среща с Джузепе Гарибалди, с който става близък приятел. Петко живее няколко месеца в дома на Гарибалди. Джузепе помага на Петко да организира добре известния „Батальон Гарибалди“ в Критската революция от 1866–1869 г., състоящ се от 220 италианци и 67 българи, които се бият срещу османците на Крит под командването на Петко. За службата си Петко получава военното звание капитан.
Така двамата остават близки приятели завинаги!