Името му е Иван Минков Хаджийски. Той е български публицист, марксист и социален психолог. Преди годината 1944 трудовете му са интерпретирани от анализаторите като изследовател, използващ методи на Чернишевски и Густав Льобон.
Кой е Иван Хаджийски – основоположник на българската социология
За десет години пише 4 книги и повече от 20 студии и статии, които дават основание да е смятан за от основоположниците на българската социология. Той поставя началото на марксистката социално-психологическа школа. Използва метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинална версия в българската философско-социологическа мисъл. Той критикува фройдизма, бергсонизма, психофизическия паралелизъм, фашизма, расизма и теософията. Работи над социологическите изследвания насочени към българската народопсихология – „Бит и душевност на нашия народ“ са приети за най-ценните му трудове.
Житейски път на Иван Хаджийски
Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в град Троян. Той е дете на бедно занаятчийско семейство. Учи в прогимназия в родния край, а едва през 1919 г. публикува дописки в списание „Юноша“.
Учи в Търговската гимназия в Свищов, от 1921 г., която завършва през 1925 г. През 1923 г. е арестуван за кратко по подозрение в убийство, а през 1925 г. е осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, след като предава пари на човек, преследван от властите.
Следва „Философия“ в периода от 1927 до 1932 г., в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, по-късно завършва и право. Работи като адвокат и журналист.
От 1929 г. членува в Българската комунистическа партия (БКП), за което е арестуван. През 1930 г. е избран за член на Околийския комитет на БКП в Троян. В 1931 г. провежда социологическа анкета, сред троянски занаятчии, която използва в по-късните си публикации. През същата година се запознава с професор Димитър Михалчев, с когото по-късно си сътрудничи и става автор на предговора към първия том на „Бит и душевност на нашия народ“.
През 1933 г. Хаджийски издава първата си книга „Авторитет, достойнство и маска“, за собствени разноски, а през 1936 г. – „Любов и брак“, която разписва с името Иван Минков.
През 1935 г. се жени за Петрана Ахчийска, сестра на психолога марксист Крум Ахчийски, като от брака имат две дъщери – Мария (1938) и Нина (1943). През 1936 г. е членува в партийната група на БКП; Хаджийски е осъден по Закона за защита на държавата на 3 месеца строг тъмничен затвор.
От 1937 до 1942 г. Хаджийски сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува, издадени след смъртта на автора под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. През този период публикува и редовно в списанието „Изкуство и критика“.
От 1936 г. започва да обикаля България пеша и на колело
В резултат от изследванията при обиколките си, той подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“
Първият том на книгата е издаден през 1940 г., вторият – през 1945 г. (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.
През 1943 г. е мобилизиран в армията. По време на службата си в село Ливадово, Гърция, Хаджийски довършва в ръкопис 3-тия том на „Бит и душевност“. След 10 януари 1944 г. семейството му е евакуирано в Кнежа. Участва във войната, срещу Германия като доброволец, военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа за съхранение на командира на армията генерал-майор Кирил Станчев.
На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива като военен кореспондент в сражение с части на СС дивизията „Принц Ойген“. Лобното му място е на кота 807 на връх Висока чука край Власотинци, Сърбия, където е погребан. През ноември същата година приятели пренасят тленните му останки в България.
След войната генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира в издателство „Хемус“, откъдето той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично възстановен от дъщеря му Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки.
Из: wikipedia.org