Олимпий Спиридонов Панов е български офицер (майор) и революционер, командващ артилерията през 1885 г., по време на Сръбско-българската война. Той е военен министър във временното правителство на Петко Каравелов и след преврата срещу княз Александър Батенберг. Осъден е на екзекуция, в резултат опита си да се включи през 1887 г. в Русенския бунт.
Кой е Олимпий Панов
Олимпий Спиридонов Панов е роден на 29 юни 1852 , с. Шоп-Тараклия, Руска империя. Умира на 6 март 1887, Русе, България.
Образование и участие в освободителното движение
Олимпи Панов е бесарабски българин, родом от село Шоп-Тараклия. Предците му (вероятно шопски от Западна България) емигрират в Руската империя, бягайки от турско иго.
След Парижкия мирен договор от 1856 г., който сложил край на Кримската война, Русия отстъпила на Молдова част от Южна Бесарабия – района на градовете Кахул, Измаил, Болград. След тези териториални загуби Русия нямала достъп до стратегически важното устие на река Дунав. Тогава 40 български и 83 гагаузки колонии попадат под властта на молдовското княжество, което било турски васал.
През 1858 г. българинът Никола Богориди , със съгласието на молдовските власти, тържествено открива гимназия в Болград и там отива Олимпий Панов. Завършва Болградската гимназия ( 1867 г), Панов продължава образованието си в Букурещ, където завършва Техническото пътно-мостово училище. В Букурещ се среща с дейците на българското националноосвободително движение Васил Левски, Любен Каравелов, Ангел Кънчев и известния войвода Панайот Хитов.
През 1872 – 1874 г Панов става член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Събира паметници на българския фолклор, които публикува в периодичния печат. По-специално публикува в изданията „Български глас“, „Свобода“, „Стара планина“ и „Независимост“. През 1875 – 1876 г . учи инженерство в Париж , в Училището по строителство на мостове и магистрали.
През 1876 г. се завръща в Букурещ, където става подпредседател на Българското централно благотворително дружество и участва в набирането на български доброволци за участие в Сръбско-турската война (той също е доброволец). Когато на 12 (25) април 1877 г. Русия обявява война на Турция , Панов, като председател на БЦБО, подписва „Обръщение към българския народ“ и сам влиза в редовете на опълчението.
Военна служба на Олимпий Панов
В началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. Панов постъпва в 1-ва дружина на Българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка, за което е награден с Военен орден (Георгиевски кръст) IV степен.
Кой е Олимпий Панов – герой и злодей в българската история
Панов завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. От 1883 г. служи в 12-та батарея, от 1884 г. – адютант на началника на артилерията на българската армия, след това командир на 5-та батарея в 1-ви артилерийски полк. След Съединението на княжеска България и Източна Румелия, през 1885 г. руски офицери, заемащи командни длъжности в българската армия, по искане на Александър III напускат страната. И капитан Олимпий Панов става началник на артилерията.
По време на Сръбско-българската война
През 1885 г. той ръководи успешното прегрупиране на силите на малката българска армия, а след това командва войските, спечелили битката при Сливница, решила изхода на войната. За делото Сливницки Панов получава орден „За храброст“ и е повишен в майор. Като представител на българската армия подписва договор за примирие.
От 12 април 1886 г. командва артилерийска бригада, известно време е в чужбина. След проруския преврат (детронизирането на княз Александър Батенберг) през август 1886 г. Олимпий Панов се завръща в България. В условията на остра политическа конфронтация той предлага план за действие: да се предотврати завръщането на княза, да се провъзгласи България за парламентарна република, да се амнистират организаторите и участниците в преврата. Според българския историк Р. Попов, енергичната дейност на Панов е помогнала да се избегне въоръжен сблъсък, който застрашава съществуването на България. Ръководи Софийския гарнизон, през август 1886 г. за няколко дни (12 – 16 август) е военен министър в правителството на Петко Каравелов. Победата на привържениците на монархията и започналите репресии, срещу участниците в преврата довеждат до ареста на Панов и последвалата му емиграция в Румъния. Там се присъединява към офицерите, замислящи проруски заговор.
Участие във въстанието и смърт Олимпий Панов
През 1887 г. Панов участва във въстанието на офицерите русофили в Русе. Майор Атанас Узунов, майор Олимпий Панов, началник на народното опълчение Том Кърджиев ръководят т.нар. „Русенски бунт” срещу председателя на Народното събрание (по-късно – регент и министър-председател) Стефан Стамболов, който управлява княжеството с груби авторитарни методи. И Панов, и Кърджиев, и Узунов са участници в боевете за Шипка, Плевна и Стара Загора. Въпреки това, силите на бунтовниците и правителството са твърде неравностойни, бунтовниците са арестувани и изправени, пред военен съд.