Василий II Българоубиец е император на Византия, произхождащ от Македонската династия. Той управлявал от 976 до 1025 година.
Царуването му, преминава в непрестанни войни водени, както с външни, така и с вътрешни врагове. Властването на Василий II се определя като връх на византийското могъщество.
Каква е уникалната история на Василий II Българоубиец
Василий II укрепва държавните финанси, централната власт, съхранява и разширява завоеванията на предшествениците си в Кавказ и Сирия, а с покоряването на България през 1018 г. възстановява господството над Византия и на Балканския полуостров. Такова е съществувало още преди славянското преселение в VII век.
Военнополитическият му съюз с Киевска Рус довел до покръстването на русите, през 988 г. И все пак за българите той остава тиранин и убиец.
Василий II Българоубиец – от роб до император
Военни походи по време на Византийско-българската война.
Василий се стреми да възстанови бившите територии на Византийската империя. В началото на второто хилядолетие се бори със Самуил Български , неговият най-голям противник. България е била частично подчинена от Йоан I, след нахлуването на Святослав I от Киев, но части от страната са останали извън византийски контрол под ръководството на Самуил и неговите братя.
И така, когато българите нападат византийските земи от 976 г. насам, византийското правителство се опитва да предизвика разногласия сред тях, като позволи бягството на техния пленен император Борис II от България . Този трик се провалил, така Василий използвал почивката от конфликта си с благородството, за да поведе армия от 30 000 души в България и да обсади Средец (днешна София) през 986 г.
От роб до император Василий II
Василий понася загуби и се тревожи за лоялността на някои от своите управители, затова и вдига обсадата и се завръща в Тракия , но попада в засада и претърпява сериозно поражение в битката при Траяновите врати. Тогава Василий избяга с помощта на своята варяжка гвардия и се опита да възстанови загубите си, като настрои брата на Самуил Арон, срещу него.
Арон бил изкушен от предложението на Базил за женитба на сестра му Анна, но преговорите се провалили, когато Арон открил, че булката, която му е изпратена, е измамница.
До 987 г. Самуил елиминира Арон. Друг брат на Самуил, на име Давид е убит през 976 г. от власите, пазачи на кервани, между Преспа и Кастория. Въпреки, че титулярният император Роман на България е пленен през 991 г., Василий губи Мизия в полза на българите.
Докато Василий е разсеян с вътрешни бунтове и възстановяване на военната ситуация на източната си граница, Самуил разширил властта си от Адриатическо море до Черно море , възстановявайки по-голямата част от територията, която била контролирана от България преди нашествието на Святослав. Той също така извършва разрушителни набези във византийска територия до Централна Гърция. През 996 г. византийският пълководец Никифор Уран побеждава българска армия в битката при Сперхей в Тесалия. Самуел и синът му Гавриил на косъм избегнали залавянето.
Започвайки през 1000 г., Василий е свободен да се съсредоточи върху завоевателна война срещу България, която води с невероятна упоритост и стратегическа проницателност.
През 1014 г. Василий е готов да започне кампания, насочена към унищожаване на българската съпротива. На 29 юли 1014 г. в битката при Клейдион той и неговият пълководец Никифор Ксифий надхитриха българската армия, която отбранявала един от укрепените проходи. Самуил избягал пленяването, чрез храбростта на сина си Гавриил.
След като смазва българите, Василий отмъщава жестоко
Той заловил 15 000 пленници и е ослепил напълно 99 от всеки 100 мъже, оставяйки по един едноок мъж във всяка кохорта, за да отведе останалите обратно при техния владетел. Предполага се, че възможна причина за това отмъщение е, че в очите на Византия българите били бунтовници, срещу властта си, а ослепяването е обичайното наказание за бунтовниците.
Самуил е поразен от гледката на ослепената си армия и умира два дни по-късно на 6 октомври 1014 г., след като получава инсулт.
България се бори още четири години, съпротивата й е подсилена от жестокостта на Василий, но се подчинява през 1018 г.
Това подчинение е резултат от продължаващ военен натиск и успешна дипломатическа кампания, насочена към разделяне и подчиняване на българското ръководство. Тази победа над българите и по-късното подчинение на сърбите изпълнили една от целите на Василий; империята възвръща древната дунавска граница за първи път от 400 години.
Преди да се върне в Константинопол, Василий празнува своя триумф в Атина
Той проявява значителен държавнически ум в отношението си към победените българи, като дава на много бивши български лидери придворни титли, длъжности в провинциалната администрация и високи команди в армията. По този начин се стреми да абсорбира българския елит във византийското общество. Предвид факта, че България не разполагала с парично стопанство в същата степен като Византия, Василий решава да приема българските данъци в натура. По-късно, през 11 век, наследниците на Василий обърнали тази политика и взели решение, което доведе до значително българско недоволство и бунт.