Карда̀м е български владетел властвал в периода 777 – 803 г. Приема се, че според западният хронист Зигеберт, хан Кардам е пряк приемник на кан Телериг.
Неизвестният хан Кардам – управление
През април 791 г. византийският император Константин VI (780 – 797) потеглил на поход срещу българите. Акцията целяла да накаже българския народ за проникването им по поречието на река Струма и изтребване на войски ромей.
Хан Кардам взел мерки и ги пресрещал на територията им. Това станало при градчето Проват, окоо Адрианопол. На смрачаване двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта напуснали лагера и избягали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на кан Кардам.
Константин VI, през юли 792 г. излязъл от столицата и с войските си стигнал край българо-византийската граница, при укрепяването на крепостта Маркели (около Карнобат). Българският хан Кардам с войските си идва на 20 юли и заема съседните височини. Хората му разузнават и се приготвят. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още докато те маневрирали той разстройва редиците си като напада безредно. Затова и търпи тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и астрономът Панкратий, „лъжепророкът“ , който уверявал, че разположението на звездите предвещава сигурен успех на императора.
Хан Кардам отпразнувал голямата победа
Той пленил целия вражески обоз, наред с цялата прислуга и дори императорския шатър. Константин VI едва се спасил и пристигнал в столицата, като беглец. Последвали преговори, които приключили с подписване на мирен договор. В него императорът се задължил да плаща на българите ежегоден данък.
През 796 г. хан Кардам изпратил послание на Константин VI, в което заявил „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия.“
На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил конска тор, вместо злато и писмо съдържащо думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.“
В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка – той не само не стигнал до Маркели, но и бил принуден да се спре северно от Адрианопол, предвид, че кан Кардам бил разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир – както свидетелстват последвалите събития. Всичко това приключило и подновяването на договора от 792 г.
Повече сведения за живота на кан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт. Управлението на българския кан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата ѝ немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на 8 век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на България през следващото столетие.
Източник: wiki