Договорът от 815 г. е 30-годишен мирен договор. Той е подписан в Константинопол между българския хан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.
История и кой български владетел сключва 30 годишен мирен договор с Византия
С наследяването на хан Крум на българския престол, през 803 г. започва последната и решаваща част от продължителната поредица от византийско-български конфликти, стартирали през 756 г. За малко повече от десетилетие до смъртта на хан Крум, през 814 г. се постигат значителни успехи над Византийска империя. Това се случило, след превземането на важния град Сердика през 809 г. и нанасяйки решителното поражение на византийските войски при прохода Върбица и при Версиникия.
Неговият син и наследник Омуртаг се опитал да продължи агресивната политика на Крум, но походът му през 814 г. е спрян от византийците. И така, двете страни били изтощени от продължителните военни усилия. Тогава започнали мирни преговори.
В началото на 815 г. Омуртаг изпратил емисари в Константинопол за преговори за мир. Церемонията по подписването била тържествено събитие и се провело в присъствието на много хора.
Споразумението предвиждало византийският император да се обрече, според езическите български обичаи, а пратениците на Омуртаг – според християнските закони.
Какво били условията за сключване на 30 годишен мирен договор с Византия
Българският владетел Омуртаг изпратил делегация при византийския император.
Византийските записи за условията на договора не са запазени, но първите два от четирите члена на договора са оцелели в надписа Сюлейманкьой на гръцки език. Те гласели следното:
1-ви член от 30 годишен мирен договор с Византия
определял границата между България и Византия. Такива започвали от Дебелт край брега на Черно море и преминавали по стария ров Еркесия до горното течение на река Чобан Азмак, приток на Тунджа. Оттам стигали до река Марица на север от Харманли , близо до античния град Констанция и продължавал на запад до съвременното село Узунджово. След това границата продължавали до неидентифицирана планина, за която се предполага, че била едно от билата на източните Родопи.
Обяснението на историците е, че районът на Филипопол (Пловдив) е трябвало да премине към България, след няколко години, докато византийските гарнизони постепенно се изтеглят от района. Дотогава границата следвала старата граница до Средна гора. Българите запазват някои крепости около Адрианопол като гаранция за отстъпването на Филипопол, които са върнати на Византийската империя, след като хан Маламир (831–836) завладява града.
С този член официално се признава разширението на българските граници на юг, въпреки че българите трябвало да върнат някои от окупираните градове, особено Адрианопол.
2-ри член от 30 годишен мирен договор с Византия
Той бил насочен към размяната на военнопленници между двете страни. Българите се съгласили да освободят византийците, пленени по време на катастрофалния поход на император Никифор I през 811 г., както и населението, пленено при по-късните набези на Крум. Византийците трябвало да освободят пленените от Лъв V славяни, както и населяващите граничните райони на Византийската империя около Странджаи Родопите, въпреки че някои от тях никога не са били поданици на българските ханове.
Тук е важно да се отбележи, че византийците не само трябвало да се съгласят да разменят човек за човек, но също така да дадат две глави добитък за всеки освободен византийски войник. Това, при условие че техните войници ще се върнат в домовете си.
По този начин българите си осигурили намаляване на византийските гранични гарнизони.