Обсадата на Плевен представлявала голяма битка от Руско-турската война, която протекла в периода 1877–1878 г.. Тя била водена от обединената армия на Русия и Румъния, срещу Османската империя.
Как протича обсадата на Плевен
След като руската армия пресича Дунава при Свищов, тя започнала да напредва към центъра на съвременна България, с цел да пресече Стара планина към Константинопол, избягвайки укрепените турски крепости на брега на Черно море.
Османската армия, водена от Осман паша, се върнала от Сърбияслед конфликт с тази страна, се събира в укрепения град Плевен. Той бил град, заобиколен от множество редути, разположен на важен кръстопът.
След две неуспешни атаки, в които губи ценни войски, командирът на руските войски на Балканския фронт, великият княз Николай от Русия настоял с телеграма помощта на своя румънски съюзник крал Карол I. Крал Карол I прекосил Дунава с румънската армия и поставил начело на руско-румънските войски. Той решил да не предприема повече атаки, а да обсади града, прекъсвайки пътищата за доставка на храна и боеприпаси.
Знаете ли, колко време продължила обсадата на Плевен през Освободителната война
В началото на обсадата руско-румънската армия успяла да превземе няколко редута около Плевен, запазвайки в дългосрочен план само редут Гривица. Обсадата, започнала през юли 1877 г., приключила едва, през декември същата година, когато Осман паша се опитал неуспешно да наложи прекъсване на обсадата и бил ранен. Накрая Осман паша приел делегацията, водена от генерал Михаил Черчез и предложените от него условия за капитулация. Турският генерал Осман паша, когато капитулирал се обявил за пленник по време на Руско-турската война. Той предал сабята си на румънския генерал Михаил Черчез, командващ румънските войски в Плевен. Тя се съхранява в Музея на района на Железните врата, но е открадната през 1992 г.
Колко точно продължава обсадата на Плевен
Руско-румънската победа на 10 декември 1877 г. е решаваща за изхода на войната и Освобождението на България. След битката руските армии успяват да настъпят и да атакуват със сила прохода Шипка, като успяват да победят османската отбрана и отварят пътя си към Константинопол.
Обсадата е широко докладвана и последвана от обществеността в Европа и извън нея. Въпреки, че залязващата Османска империя по това време е смятана за „болния човек на Европа“, нейната петмесечна съпротива, срещу много по-голяма армия спечелила известна степен на възхищение, което може да е допринесло за нелицеприятното отношение към Русия на Берлински конгрес.
Като цяло, обсадата имала за цел:
Обсадата на Плевен сериозно забавя основното руско настъпление в България, но нейният край освобождава руските подкрепления, които са изпратени на генерал Йосиф Владимирович Гурко, който след това разбива решително османските сили в Четвъртата битка при Шипченския проход.
Обсадата сигнализирала за въвеждането на повторната пушка в европейската война. Както руската, така и османската армия използвали по два вида пехотни пушки при Плевен.
Докладите за тежките загуби, понесени от руската армия от ръцете на турците при Плевен, подтикнали военните в цяла Европа да започнат да се превъоръжават с автомати или да намерят начин да превърнат съществуващите си еднозарядни пушки в оръжия с пълнители.
В заключение:
Според британския дипломатически историк AJP Taylor :
Повечето битки потвърждават начина, по който нещата вече вървят; Плевен е един от малкото ангажименти, променили хода на историята. Трудно е да се види как Османската империя би могла да оцелее в Европа… ако руснаците са стигнали до Константинопол през юли; вероятно щеше да се срине и в Азия. Плевен… дава на Османската империя още четиридесет години живот.