Великите царе на България се определят като тези, при които страната ни не само стои здраво на европейската карта, но налага господство в европейския Югоизток. Ето, защо, често се разглежда значението на владетелите на средновековна България.
България при властолюбивия Борил – между величието и позора
Великите владетели успяват да обединят в едно обширните територии, населени с българи. Те се отличават с нещо изключително положително, което се помни, почита и слави векове след гибелта им. Така например Кръщението на българския народ или разцветът на старобългарската литература и култура, наречена “златен век”.
Традиционното схващане е, че нашите достойни владетели са тези, с които българското царство е обединено, а във военно отношение страната ни спокойно може да съперничи на всички свои съседи. В този смисъл не са много владетелите, които могат да бъдат определени като “велики” или “достойни”.
Вярно ли е, че цар Борил е изгорил богомилите
Разбира се, на трона има откровени негодници. Те се оказват неподготвени за тежестта на българската корона и напускат, без слава историческата сцена. По средата, между успехите и провалите, между величието и позора, на страниците на нашата история стои един от знаменитите владетели на Второто българско царство. Това е цар Борил (1207 – 1218), известен още като Борил Асен, сестричният син на царуващия преди него Калоян (1197 – 1207), победителят на кръстоносците.
Историята на Борил
Ироничното в историята на Борил е, че подобно на своя предшественик, Калоян може да бъде обявен за кръстоносен победител. Малко след победата при Одрин Борил разбива и непобедимите кръстоносци в Европа. Такъв е случаят в битката при Бероя (Стара Загора) през 1208 г., която е част от т.нар. „Война за Тракия”, водена между българи и латинци. Малко по-късно през същата година (31 юли 1208 г.) латинците се “завръщат” с победа при Пловдив, но това не е окончателно или тотално поражение на българите. Части от Тракия с прилежащите й крепости остават в български ръце.
Само трима владетели в българската история са участвали в походи срещу Константинопол. Определено са сред най-големите. След Тервел (срещу арабите), Крум и Симеон (срещу византийците) и Борил участват в поход, срещу Константинопол, който тогава е столица на Латинската империя.
В „Тракийската война“ Борил се съюзява с император Теодор I Ласкарис от Ница и напада, макар и неуспешно, Константинопол. Но малцина знаят за постижението на Борил.
Борил “недооценен” владетел – не е правилно
Истината е, че Борил не е бил слаб владетел. Той бил добър командир. Провеждал балансирана външна политика, използвал умерения риск; Спечели битката срещу кръстоносците на император Хенри и се справил, макар и наполовина, със сепаратизма на противниците си Алексей Слав и Стреза.
Той е добър дипломат и желан външнополитически партньор. Сключва династични бракове със силни унгарци и латиноамериканци. Заради приятелските си отношения с унгарците, подкрепени по-късно от брака между дъщерята на Борил и унгарския престолонаследник, те се притичват на помощ на Борил срещу разбунтували се кумански вождове и „четирима роднини“ в Северозападна България. Така че на международната сцена България на Борил е сериозен играч, еквивалентен на латиноси, византийци, сърби и унгарци (унгарци). Нито един от тогавашните противници на българите в европейския югоизток не може да се каже, че представлява сериозна заплаха или притежава превъзходни военни ресурси.
Борил е един от най-ревностните владетели в религиозно отношение. През 1211 г. той свикал църковно събрание на антибраминска основа, което довело до публикуването на известния “Борилов синодик” (документ, обявяващ решенията на синода). Борил изобличил злонамерени еретици по българските земи, наричащи себе си “богомили”.
Какви са последствията от възкачването на Борил на престола?
България губи близо 1/3 от територията си. Това е следствие от последвалата феодална анархия. След като Борил не наследява по право престола, защо тогава равните му трябва да са му подчинени? Защо да не вземат парче от българското царство откъдето управляват, независимо от централната власт в Търново? Такава е и мотивацията на братовчедите на Борил – Алексей Слав и Стреза (смята се, че Стреза е негов брат).
В това отношение Стреза откъсва голяма част от Македония заедно с бившата столица Охрид, подкрепяна от сръбския крал. Алексей Слав се укрепява в Родопите, където на негова страна са латинците. Латинският император Хенрих Фландрия дава извънбрачната си дъщеря за жена на Алексей Слав. По този начин, с подкрепата на отцепник, се цели, да се обезсили централната власт в България.
В заключение:
Властолюбивият Борил ще остане в историята като добър, макар и не толкова успешен командир. Успява да спечели на своя страна уж непобедимите латински рицари и да участва в обсадата на Константинопол. Все възпоменателни събития за български цар. Неуспехите и негативните оценки за личността му идват от факта, че той няма достатъчна легитимност на престола, което позволява бунтове и разпокъсване на българската територия, както от външни, така и от вътрешни врагове.
В крайна сметка липсата на достатъчна легитимност води и до неговото сваляне – Иван Асен се завръща, за да претендира за трона на баща си. Борил е ослепен и цар на българите става Иван Асен II, последният наш могъщ владетел.