Ивайло (известен и като Кордокуба) е български цар, управлявал в периода 1278 – 1279 година. Той царува като император постигайки победи, срещу византийците и монголите.
Бърдоква и Лахана са прякорите на кой български цар
Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Бърдоква и Лахана. Думата „лахана“ произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг – Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ – маруля, зеле.
Според някои прякорите, с които е наричан Ивайло – Бърдоква и Лахана Ивайло от аристократите, произхождат от факта, че той самият се е хранел основно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“. Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.
На кой български цар казвали Бърдоква
Ивайло бил бунтовнически водач, управлявал за кратко като цар на България. През 1277 г. той оглавява селско въстание и принуждава българското благородство да го приеме за император.
Въстанието на Ивайло
Въстанието на Ивайло е въстание на българското селско общество, срещу некомпетентното управление на император Константин Тих и българското благородство. Бунтът е подхранван главно от неуспеха на централните власти да се противопоставят на монголската заплаха в Североизточна България.
Монголците са ограбвали и опустошавали българското население в продължение на десетилетия, особено в района на Добруджа. Слабостта на държавните институции се дължала на ускоряващата се феодализация на Второто българско царство.
Селският вожд Ивайло, за когото съвременните византийски хронисти казват, че бил свинар, се оказва успешен пълководец и харизматичен водач. В първите месеци на бунта той побеждава монголите и армиите на императора, като лично убива Константин Тих в битка. По-късно триумфално влиза в столицата Търново, жени се за Мария Палеологина Кантакузина, вдовицата на императора и принуждава благородниците да го признаят за император на България.
Византийският император Михаил VIII Палеолог се опитал да използва тази ситуация и се намесил в България. Той изпратил Иван Асен III, син на бившия император Мицо Асен да претендира за българския престол начело на голяма византийска армия.
Едновременно с това Михаил VIII подтикнал монголите да атакуват от север, принуждавайки Ивайло да се бие на два фронта.
Притеснен от външни и вътрешни врагове, включително българските благородници, той бил принуден да отиде в изгнание сред монголите, където се представя като детрониран васал. След това монголите го убиват през 1281 г. като враг на византийския император Михаил VIII Палеолог.
Така Ивайло е победен от монголите, а важната крепост Дръстър е обсадена. В негово отсъствие търновската шляхта отваря вратите на Иван Асен III. Ивайло обаче прекъсва обсадата и Иван Асен III бяга обратно във Византийската империя. Михаил VIII изпраща две големи армии, но и двете са разбити от българските въстаници в Стара планина.
Междувременно благородниците в столицата са провъзгласили за император един от тях, магната Георги Тертер I. Заобиколен от врагове и с намаляваща подкрепа поради постоянните войни, Ивайло бяга в двора на монголския военачалник Ногай хан, за да потърси помощ, но в крайна сметка е убит. Наследството от бунта остава, както в България, така и във Византия. Години след смъртта на селския император във Византийската империя се появяват двама “Псевдо-Ивайло”, които се радват на широка подкрепа от населението.
В заключение:
Кариерата на Ивайло като монарх е използвана като пример за ранна антифеодална класова война от марксистките историци и е преведена, чрез народни песни, традиции и легенди. Той служи като вдъхновение на българските хайдушки борци за свобода през османския период. Наричан е Бардоква („репичка“ или „маруля“ на български) и Лаханас ( Λαχανᾶς , „зеле“ от гръцки).