Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
– Ще ми дадеш ли?
– Не – отговорила тя.
– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
– Не.
– За последен път те питам …
– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
– Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.
– Марийке, ще ми дадеш ли?
– Да.
– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
– Да.
– За последен път те питам …
– Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:
– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.