Знаете ли къде падат най-малко валежи в България?

Валежите в умерен континентален климат са неравномерно разпределени. Около 450 мм/м2, те са точно по река Дунав поради седиментната сянка на Карпатите.

На юг поради нарастването на надморската височина достигат до 600 мм, а на места до 750 мм в Предбалкана и в Краищенската котловина. Само по северните склонове на Стара планина и Витоша достигат 1000 мм. Между другото, преобладаващото количество валежи е дъжд.

Сняг вали предимно през декември, януари и февруари. Поради това, както и поради промени в температурата на въздуха, на повечето места няма стабилна снежна покривка. Количеството на валежите е неравномерно разпределено през цялата година. Поне са през зимата, а максималните валежи падат през пролетта-лятото.

Средногодишните валежи се изменят в широки граници – от 500-550 мм /Дунавската равнина и Горнотракийската низина/ до 1000-1400 мм във високопланинските райони. Най-малки са валежите в североизточните райони на Дунавската равнина, на изток от линията Силистра-Генерал Тошево-Варна.

На 30-40 км на юг от р. Дунав, средногодишната сума е 500-550 мм., а в останалата част от равнината достига до 600-700 мм. По Черноморското крайбрежие валежите са сравнително малки /450-500мм/, на юг от Маслен нос те бързо нарастват, а при Резово достигат 794 мм. Вертикалното разпределение на валежите освен от надморската височина се определя и от орографските особености, изложението на склоновете и др./.

Scroll to Top