Знаете ли, кога и как става заселването на България. Нека върнем лентата много по-назад във времето, за да си припомним, кое и как точно е станало…
Какъв е произходът на българите според Библията
Българите нахлуват в Европа около 370 г. като част от племенната конфедерация на хуните. През следващите седем десетилетия хуните изградили огромна империя.
Българите, народ от Централна Азия , повечето вярвали на тюрко- алтайци и индоарианци. Религиозните представи на българите са предимно езически и шамански ритуали.
Хунско-българско обединение съществува през целия период 377-453 г. сл. н. е. – времето на хунската хегемония в Европа. След 455 г. връзката между българи и хуни е приключила. Българите се оттеглят в степите на Източна Европа, на север от река Дунав. Славяните, които също са живели по тези земи са били с номади от хилядолетия и в това отношение българите не са по-различни. Междувременно остготите са нахлули в Източната Римска империя (Византия). Остготите също са се заселили в Тракия.
Така през 480 г. Византия подписва първия си договор с българите. През 482 г. византийският император Зенон моли българите да му помогнат в битката срещу готите. През 488 г. готите били принудени от византийците и българите да напуснат Балканския полуостров.
Само пет години след прогонването на готите българските войски нахлуват в Тракия, разбиват византийската армия и убиват техния император Юлиан. През 499 г. ново нападение на българите довело до нов унизителен разгром – цялата илирийска армия загинала. През 502 г. българите завладяват и разграбват цяла Тракия. От 513 г. нататък българските набези срещу европейските владения на империята стават ежегодни, но към 540 г. българите вече не се задоволяват само с плячкосване, а възприемат обсадни техники и започват да завладяват укрепени византийски аванпостове.
През този период славяните започват да мигрират на юг. Обхваща територията била между Италия и Черно море. Тази славянска миграция достигнали на юг до същинска Гърция, но тези славяни в крайна сметка са напълно погълнати от гърците. Останалите съжителстват с траките и се противопоставят на Римската империя.
Славяните плячкосват Тракия през 545 г. и се завръщат през 548 г. През 550 г. Славените, славянски народ, достигат точка на около 40 мили (65 километра) от Константинопол. Голямото нашествие идва през 559 г., когато кутригурските българи, водени от каган Заберган, придружени от склавени, преминават Дунава.
Тогава аварите, нахлуващи от изток, сега включват българските племена утигури, кутригури и саби в своята племенна конфедерация. Аварите участват във войни, срещу Византия, като почти окупират Константинопол през 626 г. Така отново българските войски са силата зад аварите. Аварският кагнат отслабва в резултат на вътрешните сблъсъци за престола, българите се засилват и през 632 г. утигурите се откъсват от аварския кагат. Кубрат бил ханът на новите независими българи Уногондур и всички останали български племена от този регион.
Прабългарски и славянски преселения
Що се отнася до славяните, дошли в Мизия и Тракия през 627 г., само няколко десетилетия, преди българите, те били многобройни, но образували само семейства и малки племена, ловували и ловили риба и строели дървени колиби. По времето, когато славянските племена мигрират на юг от Дунава в началото на 7 век, не е останал нито един представител на тракийския език или култура, който да бъде част от българска държава.
Между 630 и 635 г. хан Кубрат успял да обедини българите, оногурите с племената на кутригурите и утигурите под една власт, създавайки мощна конфедерация, наричана от средновековните автори в Западна Европа Стара Велика България или Патрия Оногурия.
Според някои учени е по-правилно да се нарича Оногундурско -Българската империя. Кубрат бил изпратен в Константинопол и прекарва там около 20 години, обучавайки се заедно с бъдещия византийски император Ираклий. Двамата се сприятеляват. Тогава и Кубрат приема християнската вяра.
Кубрат е покръстен
Дори на гробът му, открит през 20 век близо до украинския град Полтава има християнски знаци върху печата и оръжията му. Освен това, далеч от това да е див езичник, Кубрат вероятно е един от най-възпитаните, културни и образовани българи от Средновековието. Християнинът е израснал в Константинопол от малък. Кубрат поддържащ мирни отношения с Източната Римска (Византийска) империя и е удостоен с титлата патриций от римския император. След смъртта на императора през 642 г. хан Кубрат подкрепя вдовицата си Мартина и децата им, към които е бил силно привързан, в битката им за императорския трон.
Основната вълна на българско преселване започва с пристигането на българите на хан Аспарух. Аспарух е един от синовете на Кубрат. Те са окупирали плодородните равнини на Украйна в продължение на няколко века, докато хазарите пометат тяхната конфедерация през 660-те години и предизвикат по-нататъшната им миграция. Една част от тях – под предводителството на Аспарух – се насочват на югозапад и се заселват през 670-те години в днешна Бесарабия . През 680 г. те нахлуват в Мизия и Североизточна Румъния и формира конфедерация с местните славянски племена, мигрирали там век по-рано. Славяните, които до този момент не са образували държава, бързо разбират, колко полза ще извлекат от това споразумение. В замяна на участие в българската държава на равни начала и изглежда, че са се смесвали свободно през следващите векове.
През 680 г. Аспарух преминал Дунава начело на войска и нахлувайки в Мизия и прекъсвайки дългогодишния мир на България с Византия.
Ако е идвал от територия, която е държал 15 години, щял да е начело на 30 000 – 50 000 войници. Българската конница и славянската пехота нанасят поредица от смайващи удари на византийските войски под личното командване на император Константин IV Погонат. Докато в североизточната част на Мизия се изгражда столицата Плиска – новият държавно-административен и политически център. През есента на 681 г. Византия е принудена да сключи мирен договор с българите. Тя официално признава откъсването на Мизия от империята и Византия и трябвало да плаща годишен данък на България.
Суверенитетът на Българската държава
След като претърпява поражение от българи и славяни, Византийската империя признава суверенитета на ханството на Аспарух в последващ договор, подписан през 681 г. сл. Хр. Същата година обикновено се счита за година на създаването на България. По-малка група българи под ръководството на хан Кубер се заселват почти едновременно в Пелагонийската низина в Западна Македония. След разпадането на Хунската империя българите се разпръснали предимно в Източна Европа.
През 4 -ти до 6-ти век, преди и по време на многократните варварски нашествия, Константинополската патриаршия засили своята мисионерска дейност със значителен успех, като създаде редица нови епископства, духовници, църкви и манастири. Структурите на църквата непрекъснато се развиват на Балканите.
Произходът на българите според Библията
Нахлуванията на славяни и прабългари в балканските земи (VI-VII в.) нанасят значителни щети на църковната организация и създават трудности за мисията на християнизацията, но не са от решаващо значение за нейното по-нататъшно развитие.
Християнската религия прониква, сред населението на българските славяни (предците на българския народ) още през 6-7 век. Вътрешното развитие и международните отношения на Славянобългарската държава (основана през 681 г.) благоприятстват успешното проникване на християнството. Местното население, българските славяни, които вече приело християнството.