Един от славните средновековни български царе – Калоян, се възкачва на престола в размирни времена. По-големите му братя – болярите Петър и Асен оглавяват въстание за освобождението на България от византийско владичество през 1185 г. Българската държава е успешно възстановена, след близо два века окупация.
Цар Калоян – воин и дипломат
Според една от клаузите на мирния договор с Византия Калоян е изпратен като заложник в Константинопол. Две години по-късно той избягал и се върнал у дома. Калоян помага на двамата си братя да управляват страната, но Асен и Петър стават жертви на заговорници. През 1197 г. младият княз остава сам на фона на силна болярска опозиция и война с Византия. Той имал силна воля, дипломатически талант и умения да се противопостави на враговете си. Калоян става отговорен държавник и опитен политик, въпреки че поема властта едва на 30 години. Военните му кампании срещу Византия също са успешни и най-накрая е постигнат мир.
Едно от предизвикателствата пред Калоян е международното признаване на българската държава и собственото му правителство след дълги години чуждо владичество.
Той наследил трона от своите братя, но всъщност те не били признати от чуждите владетели.
Писмата между Калоян и папа Инокентий III – дипломация от класа
Калоян обаче бил предпазлив. Известно е например, че в продължение на няколко години той не отговарял на предложението на папа Инокентий III да се присъедини към Римската църква.
Смята се, че през 1200-1201 г. Калоян сключил съюз с византийския император Алексий Трети Ангел за тази цел. Той успял да присъедини към България земите на Добромир Хриз (Български аристократ, който бил независим владетел в Македония). По това време византийският император му отказва обещаното признание. Когато рицарите от Четвъртия кръстоносен поход навлизат в Константинопол, Алексий избягал в крепостта Дебелт край днешен Бургас и предложил признание на Калоян.
За българския владетел това нямало смисъл, тъй като Алексий на практика вече не бил владетел. Освен това Римската църква тогава е авторитетният център в Европа, който можел да реши проблема с международното признание на България. За целта Калоян изпратил отговор на писмото на папата с молба за кралска корона и самостоятелна църква.
Факсимиле от кореспонденцията с папа Инокентий III с формулата “Цар Калоян, цар на българи и власи”
Част от кореспонденцията с папа Инокентий III съдържала думите: „Калоян – цар на българите и власите“. През 1204 г. България и Римската църква подписват уния. Кардинал Лъв провъзгласява Калоян за „цар на българи и власи“, а архиепископ Василий става глава на българската църква. Православните традиции били запазени. В писмата си до Инокентий III Калоян казва, че би желал да се подписва като император, а неговият първосвещеник се наричал патриарх на българската църква. Така той поискал да създаде мост към славните традиции на Първото българско царство. Унията с Рим продължила до 1235 г.
В годината, в която българският владетел получава признание, Константинопол е превзет от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Балдуин Първи, император на новосъздадената Латинска империя, отхвърля предложенията за добросъседски отношения. Рицарите не крият завоевателните си планове. Тогава гръцката аристокрация на Тракия се обръща към Калоян.
По време на битката при Адрианопол армията на Калоян нанася съкрушителен удар на рицарите и император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Българският владетел умира две години по-късно, при обсадата на Солун. Погребан е в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старобългарската столица Велико Търново.