Помните, кой е Свети Горазд, нали така? Той е светец и един от Светите Седмочисленици.
Историята на Горазд – един от учениците на Кирил и Методий
Горазд е роден в заможно аристократично семейство на Великоморавия и в земите на днешната Словакия. Това е град Нитра или околността му. Той е един от видните ученици на Методий и Константин-Кирил Философ.
Ръкоположен от епископ Формоза Портуенски, в Рим през 868 г. наред с други ученици на равноапостолите. Той говорел славянски и гръцки и бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).
През 885 г. архиепископът Методий, на смъртното си легло го обявява за свой наследник и го назначава като глава на основаната от него школа. Прави го архиепископ. По това време папата е Адриан III (17 май 884-септември 885), а Методий умира на 6 април 885 г..
Българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи, един от тях е Адриан III. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Викхинг-Wiching,(Фол и кол. 1981), епископ на Нитра.
Формално той остава епископ на град Нитра, словашкия главен и не е ръкополжен за архиепископ, но е назначен за управляващ митрополит. Това било напълно достатъчно да унищожи школата, да остави в затвора в 886 г. еретици и да съди студентите, сред които бил и Горазд, основния му конкурент, както и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други били безпощадно продадени в робство, избити или прокудени.
Съдбата на Горазд
Съдбата на Горазд не може да се установи след тези събития и да се каже с точност. Много е вероятно при гоненията от немското духовенство на учениците кирило-методиевите да е бил убит като много други. Вероятно е да е останал в затвора или роднините му, които били по-високопоставените да са му издействали освобождаване срещу условието да остане под домашен арест или отиде в изгнание.
Може да се предполага и, че е, след като през 891 г., Викхинг напуска Великоморавия при войната между Германия и Великоморавия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр и това да е бил той. Във Великоморавия през 906 г. загива, някой и се предполага, че ако Горазд е оцелял след 886 г., то той се спасява в България или в Бохемия (днешна Чехия). Има и налична информация, която сочи, че Горазд е бил първи епископ на Краков.
Днес мощите му, заедно с тези на св. Ангеларий се съхраняват в старата българска област Кутмичевица в Белград (днешен Берат), Албания.