Едва ли има малко или голямо, което в България да не знае, какво е „Кючек“, „Чалга“ и пр…. И все, пак от едни много обичан кючекът, от други много ненавиждан, поемайки риска, нека ви разкажем малко повече за него…
Научете историята на танца кючек
Кьочек е дума от турския език и название за вид танц.
Често е определян като гьобек, но това не е съвсем точно. Гьобекът е сложно движение в коремната област. Той е характерен при ориенталските танци (رقص شرق), (ракс шарки) което значи ориенталски/ източен танц.
От турски кьочек köçek произхожда от персийското кучак (كوچك), което в превод е дребен, малък, млад, а тя от своя страна е персийското произношение на думата на турски кючюк küçük.
Историята на танца кючек
Тя води началото си от Турция, където се практикувала от дълбока древност.
Започнала от самите ориенталски танци…
По време на танца, човек се опитва да символизира природни събития с движения на тялото си. Той използва корема, бедрата и талията, откривайки треперенето на тялото, за да опише земетресението, внезапни удари на бедрата, за да опише бурята, и размахване на тялото от главата до петите, за да опише торнадото.
И, така преди векове са засадени първите семена на ориенталския танц, от който е произлязъл и кючекът.
На Арабския полуостров ориентирът се появява преди около две хиляди години в опит да разкаже историята на раждането на човека.
Жената е родила мъжа; Следователно жените били тези, които говорели за това. Болките по време на бременността и телата, които се свиват и треперят по време на раждане – въплътени в езика на танца.
По време на селджукския период този вид танц се запознава с жанра на ориенталския танц в Анадола. Анадола, която вече има подобни танци в собствената си култура, по този начин създадава ориенталски синтез с участието на арабската култура.
Така се зародила „чупката в кръста‘, която и днес се използва в много танци. Но, нека до тук да спрем. Защото е важно да не прави разлика между този тип – ориенталски танц и познатия на масовата аудитория – кючек, чиято основна и единствена цел е само съблазън!
Днес, повече няма да се впускаме в отделните краища на света, където този тип танц се е доусъвършенствал и доразвивал, само ще споменем, че той под една или друга форма се е съхранил и до наши дни в:
Коремен танц: завладяваща форма на изкуство, пълна с история
Известен още като танц на корема или египетски танц, танцът на корема е обект на очарование от векове. И, да, правилно долавяте: „Египет е родното място на танца на корема“. Но има още…:
Терминът “коремен танц” произлиза от френския израз. “danse du ventre” .
Коремният танц е за жени
Всички знаем как задушаващите и хипнотизиращи движения на танца на корема извеждат женствеността на танцьорите на преден план. Всъщност в нашето колективно съзнание този тип танци традиционно се свързват с женски теми. Хореографията подчертава грацията и техниката на женското тяло, танцьорите често носят цветни костюми, украсени с пайети, а в някои случаи използват бързи и грациозни движения на косата като неразделна част от танцовата си рутина.
Наред с това:
Танцът е задължителен за семейни тържества. Наистина, сватби, рождени дни, религиозни тържества… дават възможност на семействата да се съберат и да празнуват, като свирят музика и танцуват заедно. Ето защо по време на семейни тържества както мъжете, така и жените от всички възрасти е много вероятно да поклащат рамене и да движат бедрата си под звуците на „Кючек“. За да бъде партито по-забавно, много често биват наемани и професионални танцьори, но мъжете също не са изключени от участие в музиката и танците. В миналото мъжете са танцували чааби и други форми на коремен танц, а днес най-често срещаната форма у нас е Кючек!