Някои от вас си спомнят годините на социализма, когато Коледа не се е празнувала, а е имало само Нова година… И времето, когато вместо Дядо Коледа се е казвал – Дядо Мраз…
Балетът на ГДР – част от спомените по това време
Така за децата от онова време посещенията в детската градина с раздаването на подаръци са били организирани главно от Дядо Мраз със Снежанка, които разбира се, раздавали подаръци само на „добрите деца“. Тези, дето слушали, през цялата година родителите и възпитаниците си. Не за това, обаче ще говорим сега. Нека разкажем малко за Балета на ГДР, за тези, които не го помнят.
Балетът на ГДР – символ на Новогодишната програма в България
През 60-те години не само Коледа не съществувала, но и Нова година минавала някак по-скромно и тихомълком. Тогава хората едва дочакваха полунощ, за да отбележат на трапезата само с най-близките си, че са вече в новата година.
По програмата на единственият български канал, който е имало Националната телевизия (освен сръбските канали, на които масово българите слушали сръбска музика) се излъчвала програма на име „Шарено котле“.
И така, неофициално, но категорично, обявен за семеен празник, посрещането на нова година за българските хората преминавал по къщите, в семейната идилия или с приятели, на трапеза, богата, доколкото позволявали възможностите по онова време. Все пак нека припомним, чрез спомени от други източници: „… накрая годината свършваше и се сядаше на празничната трапеза, за която падаше голямо тичане и блъскане, защото липсваха не само банани и портокали. Беше героизъм да се уредиш с прилично месо, а да намериш луканка, се искаха хъс, изобретателност и най-вече връзки с другарите от търговията.“
И така с подобна маса за посрещане на Новата година и на фона на „забавната“ програма произвеждана от единствената телевизия, в която по-късно се появил балетът на ГДР. Всичко това можело да се гледа в програмата на същата тази телевизия „Шарено котле“.
На младото поколение днес, както и на повечето от нас, подобен хумор ще ни се стори твърде странен, но така е било, някога.
Какво представлявал балет ГДР
Това е първото цялостно изследване на танца и хореографията в Източна Германия. Повече от двадесет години след падането на Берлинската стена, Йенс Ричард Гирсдорф изследва националната история на танца в Германската демократична република, от нейното основаване като комунистическа държава, която измества съветската зона на окупация през 1949 г. до последиците от нейния колапс четиридесет години по-късно, разглеждайки сложни теми за националност, идеология, съпротива и диаспора, чрез новаторска комбинация от архивни изследвания, критична теория, личен разказ и анализ на изпълнението.
Гиерсдорф разглежда отблизо уникалните източногермански танцови форми – включително масови упражнения, национални фолклорни танци, марксистко-ленински визии, организирани от танцовия ансамбъл на въоръжените сили, огромната аматьорска танцова култура, източногерманската версия на Tanztheater и социалистическите алтернативи на рока ‘n’ roll, за да демонстрира как танцът е бил използван, както като форма на телесна утопия, така и като въплътена социалистическа пропаганда и индоктринация.
Какви танци са изпълнявали балетът на ГДР
Тялото на народа, също така изследва артистите, работещи в сянката на официалната култура, които използват танца и движението, за да критикуват и да се съпротивляват на държавната власт. Това е много добре предадено в творбите, по-специално за Шарлот фон Махлсдорф, Арила Зигерт и Файн Квятковски. В тях Гирсдорф разглежда безброй въплътени отговори на комунистическата държава, дори след обединението, анализирайки въплъщението на падането на Берлинската стена.