Баба Тонка Обретенова – известна като майката на Българското Възраждане, е една от най-видните жени в по време на националноосвободителните борби. Тя е приемала в дома си Васил Левски и е била ключова фигура в революционната дейност на България. Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета, като всички те са активни участници в българското националноосвободително движение. Нека разгледаме по-отблизо тази вдъхновяваща жена и наследството, което е оставила след себе си.
Наследството на баба Тонка
Баба Тонка е всеотдайна майка, която отглежда сама седем деца след смъртта на съпруга си Тихо Обретенов (1808-1869). Въпреки че се грижи за голямото си семейство, тя остава ангажирана с националните дела през целия си живот. Най-големият ѝ син Петър се присъединява към българската легия в Белград през 1867 г., а брат му Ангел е сред тези, които се сражават заедно с Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. За съжаление Петър умира, а Ангел е заловен и осъден на доживотен затвор в Диарбекир – освободен след Санстефанския мирен договор 1878.Храбрата баба Тонка успява да спаси труповете на загиналите четници да бъдат погребани подобаващо, а дори успява да запази черепа на Стефан Караджа в дома. След Освобождение на България, Ангел се завръща в Русе и е посрещнат на прага с тази реликва – това ни споделя Захари Стоянов.
Никола Обретенов
Следващият й син – Никола Обретенов е един от основните организиратори на Русенския революционен комитет, като през 1876 е един от участниците в четата на Христо Ботев, след което е заловен и осъден на заточение. След Санстефанския мирен договор се завръща в България и развива политическа дейност, като дори успява да стане кмет на родния си град Русе.Интересното за него е като част от четата на Христо Ботев, е свидетел на смъртта на поета и през 1927 година участва в комисия, която определя точното място на което е загинал
Георги Обретенов
Следващият по реда си е Георги Обретенов.За никой не е изненада, че той също се занимава с революционна дейност, участва в Старозагорското въстание като е част от четата на Стоил войвода. След това е участник в подготовката на Априлското въстание, като отговаря за района на Сливен. Знамето за ползване на четата е изработено от 2-те дъщери на Баба Тонка – всеки от семейство минава по реда си в революционната дейност. За съжаление, има много малък брой въстанници , но е взето решение да се вдигне въстанието от ръководителите – при последващите боеве е загива.
Дъщерите на баба Тонка
Баба Тонка има 2 дъщери – Петрана и Анастасия.Възпитавани в революционен дух от майка си , и 2-те не остават далеч от борбата за национално освобождение. Петрана ушива знамето на четата , която действа в района на село Червена вода по време на Априлското въстание . За Анастасия се знае , че се омъжва за известния български поет и революционер Захари Стоянов.
Наследството на баба Тонка е живо и днес; тя е запомнена като една от най-влиятелните жени по време на Българското Възраждане, допринесла значително за революционната дейност в този бурен период от историята ни. Нейната дейност е увековечена с кръстено село на нейно име , а освен това и Математическата гимназия в града също е наречена на нея. За нея наистина можем да дадем определението от Хайдути на Христо Ботев за българска майка юнашка – делата на нейните деца са живото свидетелство за нейния огромен принос!