Животът на майор Атанас Узунов е невероятна история за смелост, решителност и устойчивост. Той е роден през 1857 г. в Русe, България, и участва в Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието той емигрира в Румъния, където се включва като доброволец в Руско-турската война от 1877-78 г. По време на участието си във войната получава признание за храбростта си и по-късно е повишен в чин майор, след като е назначен за командир на полк. Въпреки това майор Узунов се изявява истински по време на Сръбско-българската война.Научете повече за неговия изпълнен с перипети живот.
Български опълченец
Атанас Узунов се записва доброволец в българското опълчение по време на Освободителната война, като взема участие в боевете при Стара Загора – проявява сериозна съобразителност в трудна ситуация и успява да забави действията на османската армия. По-късно е един от героите при боевете на Шипка, където въпреки тежката си рана, успява да запази позицията си и да задържи ордите на Сюлейман. Невъзстановен от раните си, участва и в боевете с Вейсел паша при Шейново и показава завидна храброст.Поради храбростта си е награден с Георгиевски кръст – висше отличие на руската армия. По-късно продължава своето образование в Русия като завършва Петербургската военноинжинерна академия. След това постъпва на служба като част от Източнарумелийската милиция – там го заварва и обявеното Съединение.
Защитата на Видинската крепост
Най-впечатляващият подвиг на майор Атанас Узунов е по време на Сръбско-българската война. Той е натоварен със задачата да защитава Видинската крепост срещу много по-големи сръбски сили. Въпреки че е превъзхождан по численост и въоръжение, майор Узунов отказва да се предаде и вместо това задържа сръбската армия в продължение на няколко дни, докато пристигнат подкрепления от България.Въпреки това генерал Лешанин – сръбският му опонент – опитва всякакви трикове, за да превземе крепостта.Дори и след обявеното примире се опитва да я превзема, но майор Узунов не попада в клопката му. Героичните му действия спечелват широко възхищение сред българите и му осигуряват повишение в подполковник през 1886 г.
От Осанна до Разпни го
След приключването на войната е разпределен да отговаря за Русенския гарнизон ,като пред 1887 вече е негов главнокомандващ. Бидейки известен русофил, той се включва в таен комитет, който се бори срещу русофобската политика на правителството. Освен него, други известни членове са Олимпи Панов, Атанас Бендерев и Радко Димитриев.През февруари 1887 вдига на бунт гарнизона, но той се оказва неуспешен и се налага да бяга през река Дунав. Тежко раненият Атанас Узунов е заловен при опита му за бягство и осъден на смърт от специално сформираният военно-полеви Съд. На 22 февруари 1887 присъдата е изпълнена и така завършва пътя си Атанас Узунов.
Историята на живота на майор Атанас Узунов е едновременно вдъхновяваща и трагична. От скромно начало той се издига до един от най-големите военни герои на България, но в крайна сметка участва в антиправителствен бунт, който води до неговата преждевременна смърт само на 30 години. Въпреки този злополучен край майор Атанас Узунов винаги ще бъде помнен като важна фигура в българската история, която се е борила смело за свободата както на бойното поле, така и извън него.