В първата статия разгледахме предпоставките за първата икономическа война в Средновековна Европа, но стигнахме до 895 година, когато княз Симеон постига временно примирие с ромеите и маджарите се изтеглят отвъд Дунава. Тук ще ви обясним как завършва втората фаза на тази война и как Симеон се превръща в създателя на днешна Унгария.
Втора фаза на първата икономическа война в Европа
България и Византия не успяват да постигнат мир през 895 година, въпреки споразумението за прекратяване на военните действия. Първата причина за това е, че византийският император настоява да бъдат освободени голяма част от византийските пленници, второ не поема ангажимент за връщането на тържището на българските търговци в Константинопол. По този начин все още неутвърденият владетел, княз Симеон разбира, че са необходими по-сериозни действия от негова страна, за да наложи волята си върху изконния български неприятел. Възползвайки се от знанията натрупани в Магнаурската школа, той прилага една от най-характерните тактики на ромеите. Постига договорка с племето на печенегите, които са източни съседи на маджарите за общо нападение над тях. Изпратеният византийски пратеник е задържан умело от Симеон в България и по този начин той печели време необходимо му за подготовката на подобен тип операция. Третият син на Борис показва изключителни дипломатически умения в комуникацията си със византийците и по този начин успява да неутралицира едно от основите техни оръжия.
Реваншът на Симеон срещу маджарите
Българският владетел използва като повод нападение на маджарите срещу славяски племена в днешна Румъния и задейства планът си за тяхното унищожаване. Настъпва заедно със своите печенежки съюзници и при битката при бреговете на река Южен Бут(днешна Украйна) нанася много тежко поражение на маджарите. Това е много кръвопролитна битка, която унищожава толкова голяма част от това племе, че те са принудени да се преселят в земите на Панония(днешна Унгария). Симеон заповядва 3-дневен пост на войниците си , за да се отърсят от огромните кръвопролития, които се налага да извършват. Тази битка е ключова за създаването на днешната Унгарска държава, тъй като преместването на племето на маджарите от днешна Румъния и Украйна на териториите на днешна Унгария е важен ход за създаването на Унгарската държава около 100 години по-късно. Решителните действия на княз Симеон(все още княз) се оказват огромна роля в развитието на маджарското племе – прародителите на днешните унгарци.
Как завършва първата икономическа война в Европа
Подсигурявайки тила си , Симеон се съгласява с условията на византийския император и разменя пленените византийци срещу пленените българи по време на тези военни кофликти. Въпреки това, усещайки слабостта във Византия, още през следващата година 896 Симеон използва този си ход като повод – че не всички българи са освободени от Византия – и извършва сериозна офанзива в Тракия. При Булгарофигон българският владетел успява да разбие огромна византийска армия, която включва дори войници докарани от фронта срещу арабите. Тази голяма победа не спира Симеон в похода му срещу Византия – дори срещу него са изпратени въоръжени арабски военнопленници , които трябва да защитят Константинопол. След като се справя и с тях, Симен използва удобният момент да сключи договор с отслабената Византийска империя – задължават се да му плащат ежегоден данък и България получава големи земи между Черно море и Странджа. Разбира се е върнато и тържището на българските търговци в Константинопол.
Разказахме ви в 2 части как приключва одисеята на Симеон. Води първата икономическа война в Средновековна Европа като във втората фаза на конфликта нанася толкова сериозно поражение на маджарите, че предизвиква преместването им в днешна Унгария. По този начин още в началото на управлението си, въпреки сериозните проблеми, Симеон показва завидни умения. Както във дипломацията изучена в детайли в Магнаурската школа, така и големите му заложби на бойното поле.