Обикновено сме свикнали да ви представяме само хубавите моменти от нашата история, но днес решихме да ви разкажем за един трагичен такъв. За един български владетел, който въпреки успехите които постига го застига трагична съдба – бива убит по време на сражение със сърбите. Научете кой е той!
Кой български цар загива на бойното поле срещу сърбите
Отговорът на този въпрос е Михаил III Шишман Асен. Той не е от най-известните български владетели – управлява между 1323-1330. Загива при голямата битка при Велбъжд същата година. Днес ще ви разкажем повече за неговото управление и трагичната му съдба.
Управление на Михаил III
Това е последният наистина успешен владетел на Второто Българско Царство, който прави опити да възстанови славата на Българската държава. Още през 1323 година той успява да възстанови контрола на България върху градовете в днешна Тракия, които са били присъединени към Византия – с изключение на Филипополис. Той продължава успешната си политика спрямо Византия, възвръщайки контрола върху още територии в Тракия. Успява да се договори със Златната орда и заедно с нея опустошана земите на Източна Тракия. Византийският император Андроник III избягва да влезе в сражение с българите, но се опитва да предизвика Михаил III на личен двубой, на което българският цар му отговаря, че е глупав този ковач, който хваща нажеженото желязо с гола ръка. Това, което е имал предвид българският цар е , че България постига сериозни усехи срещу Византия и е глупаво да рискува всичко постигнато в един личен двубой с императора. В следващите години успехите му срещу Византия продължавата като се стига и до мирен договор, който потвърждава завоюваните земи от българите.
Михаил III срещу Сърбия
Михаил III е единственият български владетел , след Иван Асен II, който вижда огромната заплаха, която носи Сръбската експанзия. Голяма част от западните български земи – днешна Македония, Източна Сърбия постепенно преминават под контрола на сърбите, докато България и Византия воюват помежду си. Така със скюлченият мирен договор се поема ангажимент между Михаил III и Андроник III веднъж завинаги да се справят със Сръбската държава. Към съюза са привлечени и владетелини на Влашко и Молдова. Така се стига и до решителната битка при Велбъжд 1330 година. От страна на българите се предполага , че са около 15 000 души – 12 хиляди българи и около 3000 скитски войни(татари и власи). На насрещната страна бройката е приблизителна – сърбите разполагат с около 14 000 + около 500 испански наемници от Каталуния. Взето е решение за еднодневно примирие между 2-те войски. Но малко по-късно на същия ден в сръбският лагер пристигат очаквани няколкостотин испански наемници. Тогава сръбският престолонаследник Стефан Душан взема решение да наруши примирието и атакува неорганизираната българска войска. Тя е била заета да търси провизии, които не са били осигурени предварително. По този начин Михаил III не успява да организира съпротива срещу сърбите и бива победен. Българският цар е тежко ранен и пленен, като умира 3 дни по-късно от раните си.
Представихме ви историята на Михаил III Шишман. Последният успешен владетел на Второто Българско Царство, който в не малка степен успява да възстанови Българската държава като сериозен фактор на Балканите. За съжаление големите му успехи, особено срещу Визанития, биват напразно. Допускайти подобен тип груба грешка каквато прави при Велбъжд 1330 води със себе до съдбоносни последици за България. На практика Сърбия се превръща във водещата държава на Балканите и България не успява да възвърне блясъка си, още повече с появата на селджукските турци в края на века. В историята няма думата ако, но със сигурност едно по-продължително управление на Михаил III можеше да възстанови в достатъчна степен Българската държава, така че да се пребори в опасността идваща от изток в лицето на селджуците.