Созопол е един от най-старите български градове с наистина много богата история. Днес ще Ви представим какви имена е носил градът пред годините, какво означава думата Созопол и повече за историята на този прекрасен град.
Созопол – произход на името му
Първото име с което е познат града е Антеа. По-късно вече бива променено на Аполония в чест на бог Аполон – покровител на изселниците и закрител на лечителите. Тъй като името Аполония е доста често срещано между гръцките градове, той често бива споменаван с уточняващото Аполония Понтийска(Черноморска) или Магна Аполония. В късната Антична история името на градът се променя – почва да се назовава като Созополис – град на спасението, изцелението и оздравяването.В морските карти на генуезките мореплаватели той е споменаван с тези имена:Sixopoli, Sizopoli, Sinopolis, Sunopolis. В периода под Османска власт градът логично променя своето име и се назовава Сизеболу или Сизеболи, а след Освобождението вече е с познатото име , но в български вариант – Созопол. След като разбрахме повече за името на града, ще ви представим най-интересните части от богата история на града.
Античност
Созопол се смята за най-старият български град по нашето Черноморие. Най-ранните селища в района са датирана на около 5 хиляди години преди новата ера.Според бащата на историята Херодот в селището на мястото на днешния град Созопол е живеело тракийското племе скирмиади – опитни рудари, а очевидно и търговци. Заради хубавото си местоположение постепенно селището става град под името Антеа, основан от гръцки колонисти. Търговската конкуренция с Месемврия(Несебър) води до създаването на Созополската колония Анхиало(Поморие).Важен момент от тази част на историята на града е , че в него е имало голяма статуя на бог Аполон – символът на града. След като градът е превзет от римляните, тази статуя бива пренесена в Капитолия в Рим, но след приемането на християнстово ,за съжаление, бива претопена.
Средновековие
След разделянето на Римската империя на 2 , градът попада в Източната империя. Продължава да бъде важен търговски център, като е част от известния път Виа Понтика и е част от хинтерленда на Константинопол. Пред 812 година, хан Крум е първият български владетел присъединил града, но както се случва с другите черноморски градове, те лесно сменят владението си между България и Византия. За последно бива в български ръце по времето на Теодор Светослав. Интересен факт е , че е превзет чак през 1453 от Османците – годината в която пада и Константинопол.
Османски период
През 1629 година са опажарени всички църкви и манастири в града от Османската имеприя, като точната причина за това не е известна. Смята се , че през 17 век има много пиратски набези над Созопол и в резултат на тези действия, постепенно градът остъпва водещата си роля в региона. През 1828-1829 бива превзет от руснаците от контраадмирал Михаил Кумини и се превръща във военноморска база – с голяма помощ на българското и гръцкото местно население. С подписването на Одринския мирен договор 1829 година, Созопол се завръща в пределите на Османската империя и много от местното население бяга с изтеглящите се руснаци.
България
Присъединен е към България след Съединението и се превръща във важен риболовен център. Открива се и Рибарско училище, за да може да доразвие този важен отрасъл за града. Постепенно гръцкото население на града се изтегля като това се случва на няколко етапа – първият е през 1906 година, а вторият пред 1930. След второто изселване, созополските гърци основават днешното село Созополи намиращо се на западната част на Халкидическия полуостров. През 1974 година Старият град на Созопол е превърнат в туристическа забележителност под името Старинен Созопол.