Ще разгледаме този интересен въпрос – кои български владетели се отказват/абдикират от престола доброволни. Знаете , че в най-честите случаи владетелят е начело на държавата докато не бъде свален насилствено или не загине, но има и български управници, които доброволно се отказват от престола. Научете кои са те и защо извършват това си действие.
Хронология на българските владетели абдикирали от престола
Княз Борис
Първият български владетел отказал се доброволно от престола е княз Борис. Смята се , че е роден около 828 година и през 889 той отстъпва престола на първородния си син Владимир Расате. Точната причина за това му действие не е известно, но заради напредналата си възраст и поредицата от тежки решения, които му се налага да вземе като приемането на християнството и справянето с непокорните му боили, Борис очевидна решава, че негово време начело на България е приключило. Политиката водена от Расате е пълна противоположнсот спрямо завещаната от Борис и се налага да отстрани сина си от престола и да сложи Симеон, който ще продължи делото на баща си и ще превърна България във военен и културен хегемон на Източна и Централна Европа.
Тодор/Петър
Най-големиян от братята Асеневци прави нещо нечувано в световната история. Той се отказва от престола в името на това да бъде даден на по-малкия от него Асен. Докато при Борис се смята, че основната причина е напредналата му възраст и това, че Борис в голяма степен е постигнал поставената си цел, при Тодор нещата са коренно различни. По това време братята водят война на живот и смърт с Исак Ангел за освобождаването на България и най-големият от рода Асеневци решава, че по-малкият му брат Асен е по-подходящ за престола. Основната причина за това е , че Асен показва невероятни качества по време на военните действие срещу Византия и по този начин успява да защити делото на братята. Това, което извършва Тодор е безпрецедентен акт в историята – особено в българската. Единствената подобна постъпка е на Панайот Волов, който се отказва да бъде начело на IV-ти Революционен окръг на Априлското въстание, за да може да бъде избран начело Георги Бенковски, който той счита за по-подходящ от себе си. Подобен тип алтруизъм очевидно говори за високите нравствени качества на тези лица.
Александър Батенберг
Решихме да сложим в тази класация и Александър Батенберг. Неговият отказ от престола е трудно да бъде наречен доброволен, но въпреки това Батенберт наистина се отказва от трона, но под натиск на превратаджиите от 8-9 август 1886 година. Причината да бъде сложен в тази класация е възможността, която му се открива от правителството на Стефан Стамболов да се завърне начело на страната, но бива отказана.