Американски учен пристигнал в турско село да изучава местните традиции… Човекът бил контактен и добронамерен и се сприятелил със жителите на селото.
Когато дошло време да си тръгва, те решили да му подарят нещо за спомен, но не можели да се разберат какъв да е подаръкът…
Имало най-различни предложения:
– Да му дадем една каса с хамсия, казвали някои…
– Да му направим пакет с нашите прочути ястия, предлагали други…
– Приятели, казал кмета, няма да подаряваме неща, които ще свършат след ден-два и човекът ще ни забрави… Трябва да му подарим нещо, което винаги когато го вземе в ръка, да си спомня за нас…
– Тогава да му направим сюнет, обадил се от някой от калабалъка…