Днес ще Ви разкажем историята на една голяма военна загуба за България, която води със себе си до голям обрат във продължителната война с Византия. Тази загуба се реализира след като ромеите успяват да изненадат спящите българи в собствения им лагер. Защо се стига до това? Научете повече за тази ключова битка за историята на България.
Битката при река Сперхей 996 – спящите българи са изненадани
Това е битката при река Сперхей през 996 година. Тя се оказва ключова за българо-византийския конфликт, тъй като след нея започва обрата на Василий II. След големият успех при Траянови врата през 986 година, инициативата във войната е на страна на Самуил. Малко след това във Византия избухва гражданска война, а и малко след това започват сериозен конфрикт с Фатамидите на източната граница на империята. По този начин , Василий II трябва да се бори първо да запази престола си, втора да запази текущите граници на империята. Самуил използва това обстоятелство и успява да освободите териториите на днешна Централна и Североизточна България, които са спечели още по времето на Йоан Цимисхий. Възходът на Самуил продължава, той разбива солунския дук Григорий Тарниат и продължава към Пелопонес. Василий II е длъжен да вземе някакви мерки, за да не загуби властта си в европейската част на империята и изпраща срещу българите един от най-изявените си пълководци – Никифор Уран. Двете войски се срещат при река Сперхей (днешно име Аламана)
Какво се случва в битката при река Сперхей
Реката е придошла, което пречи на двете войски да се срещнат една с друга. Те се намират на 2-та и бряга и изчакват да намалее количеството на Сперхей, за да могат да преминат. Тогава изненадващо Никофор Уран изпраща свои войски, които да търсят брод нагоре по течението на реката. Те успяват да намерят брод и възползвайки се от нощта преминават на другия бряг. Там те изненадват заспалите български войници в собствения им лагер. Резултатът е голяма победа за ромейската войска.В своята история, византийският историк Скилица-Кедрин описва, че Самуил и неговият син били тежко ранени, но успели да се скрият между мъртъвците в лагера и да избягат. Това трудно може да се приема за вярно твърдение – по-скоро историческите сведения показват, че Самуил е бил ранен, но с помощта на сина си успява да избяга от сражението и да прегрупира останалата си войска. Загубата е доста тежка за българите – говори се за много пленници и по този начин е трудно българската войска да бъде възстановена като численост. Ресурсите, с които разполага империята още повече под предводителството на един от най-успешните и императори Василий II са големи и това води до сериозни затруднения на Самуил в бъдещите му действия. Той не разполага с необходимия брой войници чрез които да влезе в директен сблъсък с Василий , а му се налага да използва тактика наподобяваща на партизанска война. От друга страна, не трябва да пренебрегваме и чисто психологическия ефект от загубата. След тежката загуба при Траянови врата, когато за малко не загива самият император Василий II, византийците имат поредица от загуби и в по-малките сражения и след толкова години на неуспехи, успяват да победят.