Днес ще разгледаме историята на една от най-големите пробългарски пропаганди в нашата история. Изразът “Туркия ке падне” и посочената година 1876 и гениален ход на българските революционери, който служи като доказателство, че и материалното, и духовното са на страната на българите. Ето как се появява този израз.
Как се тълкува Туркия ке падне – 1876
Връзката между този израз и годината се определя по следния начин. Думите са точно: “Турцаiкe падне” отговаря точно на годината 1876, ако се смята с цифри вместо с букви – 300(Т) + 400(У) + 100(Р) + 900(Ц) + 1(А) + 10(i) + 20 (К) + 5(Е) + 80(П) + 1(А) + 4(Д) + 50(Н) + 5(Е) = 1876
Това послание бива разпространено мълниеносно между българите и става основа за изграждането на комитетите по време на Априлското въстание. Захари Стоянов в своите записки благодари на това неназовано лице, тъй като само с тези си 3 думи разпалва сърцата на всички българи. Димитър Страшимиров твърди, че всеки участник в Априлското въстание собственоръчно е пресмятал това пророчество, за да се увери в неговата истинност. Никой не знае със сигурност кое е лицето измислило този гениален пропаганден ход. Днес ще разгледаме лицето, което се смята с най-голяма степен на вероятност, че стои зад измислянето и разпространението на израза.
Архимандрит Анфилохий
Роден в Сливен през 1817 година, той получава духовното си образование в Русия през 50-те години. Участва като свещеник на българските доброволци в Кримската война през 1853-1856 година(Смята се, че са повече от 4000 души). Интересното при него е , че се смята, че се прибира в родния си Сливен всеки път, когато се подготвя въстание в града(1860/1862). Също и през 1868 година има контакт с четата на Хаджи Димитър. Включва се вече по-късно в неуспешното Старозагорско въстание, а дори и в Априлското въстание. Историкът д-р Симеон Табаков защитава тезата, че Анфилохий е лицето, което измисля уравнението Туркия ке падне =1876 година. Дори Захари Стоянов отчита неговият принос в разпространение на това пророчество, макар че авторът на Записки по Априлското въстание не е сигурен кой точно е авторът. За съжаление, това е поредното неуспешно въстание в което участва Анфилохий. Но през 1877 година той става главният свещеник на българските опълченци. Това, което можем да твърдим със 100% сигурност за него е, че това е човекът, който освещава Самарското знаме – символ на Българските опълченци. Въпреки че вече е на 60 години, той се включва ревностно в дейността на българските войски по време на Освободителната война. По време на цялата война, той е редом до българите в нея, като се смята , че присъства по време на боевете в Стара Загора, Шипка и Шейново. Награден е с кръстов пръстен от руския император за проявен героизъм. Името му остава в историята с големия български писател Йордан Йовков, който пише за него в разказа си “Най-вярната стража”. Умира неусетно през 1885 година, постигнал мечтата си да види освободена родината си.
Без значение дали архимандрит Антиохий е автор на това знаменателно пророчество, то играе ключова роля в българското освободително движение. Пропогандният ефект, който има играе огромна роля за масовото участие на българите в Априлското въстание и за постигане на целите, които революционерите си поставят. Това е да предизвикат намеса на Великите Сили по българския въпрос. Това се случва и се стига до Освобождението на България.