Заможен селянин искал за сина си работлива мома, но в тяхното село нямало такава, която да одобри. Затова натоварил каруцата със сливи и тръгнал по околните села. Заставал на мегдана и се провиквал:
– Давам сливи срещу смет.
Разшетали се момите, заизваждали пред къщите камари с боклук. Пред една порта обаче стояла хубава мома и държала в шепи малко прах. Зарадван, бащата тръгнал към нея и тъкмо да й предложи да я вземе за снаха, когато пред съседната къща видял друга, която не държала нищо:
– Моме, ти никакъв боклук ли нямаш?
– Не, нямам.
Взел я със себе си и вдигнал голяма сватба. Вечерта след веселбата седнали тримата и свекърът попитал:
– Дъще, кажи ми, как така нямаше дори една шепа боклук!
– Ами мързеше ме да изчистя, пък и ти нямаше толкова много сливи, за да ми го смениш.