В историята на България,след Освобождението, има много ярки личности, които оставят широка диря. Един от тях е лицето на днешната стаия. Той е известен с прякора си “кървавият професор” или кърволак заради поредица от случки и събития при които се показва неговото лице. Научете повече за историята на този известен български политик от миналото.
Кой е кървавият професор
Това е не кой да е, а самият Александър Цанков. Той е цели 2 пъти министър-председател на страната, 2 пъти е председател на Народното събрание и 1 път министър на образованието. Въпреки на пръв поглед бляскавата му кариера, той оставя доста противоречиви мнения за себе си. Роден е през 1879 в гряд Оряхово. Завършва право в Софийския университет, като по-късно специализира политическа икономия в Германия. Силното му образование му помага веднага да се включи на висока позиция в държавния елит. Той става част от БНБ, а по-късно започва и да преподава в Софийския университет. До 1919 година вече е извървял академичната стълбица и приема почетната титла професор.
Защо става известен като кървавият професор
Неговата звезда в политиката изгрява с участието му в Народния сговор през 1921. Той е един от основателите, а през 1922 застава начело на организацията. Взема водещо участие в преврата срещу легитимното правителство на Александър Стамболийски на 9 юни 1923, воден от Военния сговор. Смята се, че оказва сериозен натиск върху цар Борис III, за да подпише указа за назначаването му. В крайна сметка указът е подписан от царя. Александър Цанков застава начело на държавата. Първоначално уж идеята е да стои начело на страната само до август, но взема решение за преобразуването на Народния сговор в политическа партия под името Демократичен сговор. През това време той се справя с огромно насилие срещу поредицата от бунтове на симпатизантите на БЗНС. Създава своите шпицкоманди – паравоенни формирования, които по помагат на властта да се задържи.
През септември 1923 година е изправен през нов бунт. Това е Септемврийското въстание, което отново е смазано по изключително жесток начин. По този начин той си създава образ в обществото на лице, което би направило всичко само и само да се задържи на власт. Тези опасения на много хора се потвърждават през проведението избори през есента на същата година избори. Разбира се, абсолютно случайно партията, която поставя думата Демокрация в името си печели убедително. За да не се повтори насилствено превземане на властта от някой друг, през януари 1924 година се приема Закон за защита на държава. Много преди известния ни закон от времето на Втората Световна война, тук се определят кои са незаконните организации целящи да вземат властта и започва разправата с тях. Това трябва да са БКП и БЗНС.
Последните репресии на Цанков
Те се случва по време на атентата в църквата Света Неделя. На 16 април 1925 година се извършва този акт в църквата, като за цел е поставено да бъде убит политическия елит на България. Една от целите, от страна на комуниститите, е бил и министър-председателят Александър Цанков. Той успява да се спаси като по чудо, но се заема с още по-голяма стръв да се справи със своите противници. Освен търсенето на извършилите атентата, между тях загиват и много български интелектуалци и видни общественици като например Гео Милев. Така постепенно се вдига огромно обществено недоволство спрямо него и през 1926 година е принудет да се оттегли от пости и да го предаде на Андрей Ляпчев.
Цанков – българският Мусолини
Постепенно той изпада от водещите позиции в Демократическия сговор и решава да си създаде собствена партия. Тя се казва Народно социално движение. Създадена е по образец на партията на Мусолини в Италия, но в последствие се преориентира в посока на националсоциализма. Опитва се да извърши поход подобен на този на Мусолини за завземане на властта, но той се оказва неуспешен. Още преди промяната от 9 септември 1944 година, емигрира в Австрия , а по-късно и в Аржентина. Опитва се да консолидира политическата емиграция около царското семейство и най-вече Симеон Сакскобурготски. Умира през 27 юли 1959 в Буенос Айрес.
Прякорът на Александър Цанков се дължи заради репресиите, които извършва, за да взема и удържи властта. Въпреки това в края на нашата статия, трябва да споменем и един голям негов успех. През есента 1925 година Гърция нахлува в България и превзема около 10 села в Петричко. Цанков не насочва българската войска срещу южните ни съседи, тъй като знае, че България е в изолация и това ще доведе до още по-силни реваншистки настроения сред нашите съседи. Обръща се към Он(Обществото на народи), което задължава Гърция да се изтегли от бълграската територия и да плати 30 милиона лева обезщетение за причинените вреди на България. По този начин в критична ситуация, Александър Цанков успява да защити териториалната цялост на България.