В нашата история, свързваме най-вече Мала Азия с Диарбекир, където са изпратени хиляди българи, които се борят за свободата на страната си. Но освен това, там е имало българи, които са били местно население за този регион.Те са били концентрирани в голяма степен в Северозападната част на Мала Азия, в райно между Чанаккале и Бурса.Днес ще се опитам да представя повече информация за тези българи и какво се случва с тях.
Българите в Мала Азия
Българите са живели в Мала Азия още по време на Средновековието. Доказателства за това за поредицата от топоними, които носят името българи – планината Булгар даг, местността Булгар махлеси край Бурса и така нататък. В Измир през 1828 е открито училище от известния български просветител Константин Фотинов, в което се преподава на български на местното население. Там през 1844 се издава и първото българско списание Любословие. Тук оказва влияние е църковната борба за независимост от гръцката патриарщия, като много български села сменят гръцките учители и свещеници с българи. Дори има запазен документ през 1871 година в село Гьобел се чества празникът на Кирил и Методий. Смята се ,че до Руско-турската война от 1877-1878 българите там живеят сравнително спокойно. Но след нея, по тези земи започват да се заселват мохаджири(турски изселници от България) и черкези, които се опитват да присвоят собствеността на местното население. Това води до сериозни проблеми, след като не получавт защита от местната власт. Но големите проблеми за тях тепърва започват.
Балканските войни и Първата Световна за малоазийските българи
Първият голям проблем е по време на Балканската война. Малоазийските българи биват мобилизирани в османската армия, но в момента, в който им се отдаде възможност, те дезертират към българската войска. Обикновено те бягат по местата, където вече има техни земляци – Варненска, Бургаска и Преславска околия. Всички знаем, че по време на Втората Балканска война(Междусъюзническата) българите от Източна Тракия биват прогонени от турците с огън и меч и голяма част от територията бива обезбългарена. По-малко известният факт е , че това се случва и с малоазийските българи. Те биват принудени да избягат в родната България. Те бягат, тъй като мохаджирите и черкезите, подпомогнати от местната власт, крадат всичко, което българите притежават. Голяма група от тези българи успяват да се спасят в Цариград и молят българските представители там за помощ. Българската държава успява да им помогне през 1914 година, като ги преселва в Беломорска Тракия – най-вече в селата на Гюмюрджина, Дедеагач, Софлийска и по-малко част в Ивайловградска и Свиленградска околии. Лошото за тях е ,че освен тях тук са и много българи бежанци от Македония и Тракия и на практика трябва да се справят само с дрехите на гърба си. Резултатите от Първата Световна война и загубата на Беломорска Тракия водят след себе си до ново митарстване. Налага им се да бягат. Повечето избират да се преселят в останалата територия на България, но други се завръщат по родните си места в Мала Азия.
Какво се случва с малоазийските българи върнали се в Мала Азия
Те се връщат през 1919 година в Мала Азия. Смятали са, че те ще останат в гръцка власт – това е било важно за по-богатите от тях, които са имали хубави къщи и повечко имоти. Но през 1922 година нещата се променят коренно. Заради мощното турско настъпление, те биват евакуирани заедно с местните гърци от Гръцката държава и били третирани като гърци – тоест подложени на асимилация. Тези от тях, които отказват да бъдат гърци биват подложени на нови преследвания, интернирания по гръцките острови, като много малко част от тях успяват да се върнат в пределите на България. Така приключва одисеята на тази част от българския народ.