Изразът е познат на повече българи – той е измислен от определено лице, което се опитва да замени чуждица с нова чисто българска дума за кибрит. Научете повече по темата – каква е причината за действията на този бележит българин и кой точно е той?
Кой измисля българската дума за кибрит
Отговорът на този въпрос е лицето, издало първият български вестник – Иван Богоров. Неговата биография е наистина забележителна, така че ще се опитаме да ви я припомним. Той е роден през 1820 година в едно от най-богатите семейства в Карлово. Неговата майка е сестра на търговеца Иван Гешов – бащата на известния ни политик Иван Евстатиев Гешов. Заради богатството на семейството си е пратен да учи в най-доброто гръцко училище в Цариград – така наречената Велика Народна школа. В това училище са учили още Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. След като го завършав успешно, продължава образованието си в Одеса, по-късно учи Химия в Лайпциг и медицина в Париж. Доброто му образование и богатото семейство му дават възможност да обикаля из цяла Европа. Преди това учителства из цялата страна, като обикаля из голяма част от най-големите ни градове. Неговата дейност като учител е запомнена най-много в Стара Загора, където води сериозна борба срещу гръцкия учител в местното училище, който провежда разделение между учениците по произхода им – дали е български или гръцки. Това го подтиква да издаде първата граматика на български език. По-късно издава първият вестник на български – Български орел и първото списание – Любословие. След като се установява в Цариград, започва издаването на Цариградски вестник, който е един от най-големите български вестници за времето си.
Какви са възгледите на Иван Богоров
Иван Богоров е известен като един най-големите български радетели за чистотата на езика. Той се бори срещу навлизането на много ненужни чужди думи – най-вече гръцки, които почват да навлизат в средата на 19 век в българския език. Поради тази причина той се опитва да предложи алтернатива. Той измисля български думи, които заместват чуждите заемки. Иван Богоров не смята за необходимост използването на заемки, които могат да бъдат коригирани от нови български думи.
Кои са най-известните думи на Иван Богоров
- Драсни пални клечица – Иван Богоров се опитва да замени чуждата дума за кибрит със своя български алтернатива. Дори предлага още няколко варианта – палича, палерка и дори използването на думата огниво като синоним на кибрит.
- Български срещу Църковнославянски/Руски – Иван Богоров е противник на използването на Църковнославянски(Старобългарски) език, който на практика е трансформиран в предишните векове в руски език. Български вместо Болгарский, бъден вместо будущий, кръв вместо кров. Тук, разбира се, говорим за използването на тези думи сред българските дейци на перото, а не в такава степен в речта.
- Предимство/Приемлив – Това са 2 от най-известните думи, измислени от Иван Богоров. Много учени по-късно ги преписват на други български книжовници, но на практика са измислени от издателя на първия български вестник.
Какво казва Иван Вазов за Иван Богоров
В края на статията, бих искал да завърша с думите, които патриархът на българската литература казва по отношение на Иван Богоров. Думите му са от 1919 година, когато казва, че по преди Освобождението сме имали нужда от Иван Богоров, а в началото на 20 век имаме нужда поне от 100 Богоровци. Причината да каже това Вазов е свързана отново с навлизането на много ненужни чужди думи в българския език. Дори и заемките – тоест думи, които нямат своя еквивалент на български – могат да бъдат заменени от новосъздадени български думи за съответния термин. Ако трябва в момента да перифразирам отново Вазов – колко ли Богоровци са ни нужни към днешна дата, след като българския език се губи измежду използваните абсолютно ненужни и без абсолютно никакъв повод чужди думи.