Али Реза Ефенди е име, което е познато на малцина. Някои от вас може да го свързват с персонаж от определен сериал заради близостта на името му, но в случая не говорим за него. Става въпрос за бащата на един от най-известните политици на Балканите. Днес ще говорим повече за него и за семейството на този легендарен политик, който се смята за баща на турската нация.
Али Реза Ефенди – бащата на Мустафа Кемал Ататюрк
Ако погледем официалната информация в интернет по темата, бащата на Ататюрк е родом от село Коджаджик, което се намира най-северозападната част на Македония. Това се било определено почти като изцяло турско село, но на практика е смесено между българи и турци.Така или иначе,Али Реза Ефенди няма много информация. Смята се, че е живял в село Себища и по-късно се мести Солун, където е бил част от местния орган за опазване на обществения ред и секретар на местни доброволчедки организации. Замимавал се е с търговия на дървесина. За съжаление той умира, когато синът му Мусфата е само на 7 години.
Какво не знаем за семейството на Ататюрк
За майка му – Зюбейде ханъм е още по-трудно да се намери информация. Тя е родом от помашкия край Голо Бърдо. Българиският изследовател Христо Красин в своята книга “Има ли турци в България” смята, че Ататюрк е роден село Себища, област Голо Бърдо. Там той твърди, че там живеели българи мохамедани, а единствено ходажата знаел малко турски. Това е и твърдениеот на руския учен Афанасий Селишев. Тези данни можем да потвърдим и от българския разузнавач Сребрен Поппетров, който в свой доклад от началото на 30-те години на миналия век разказва, че е посетил родното място на Ататюрк. Там се е срещнал с хора, които твърдели, че са негови роднини. Освен това не успял да се разбере с тях на турски език, тъй като никой не го говорел, а приказвали само на български. Поппетров твърди, че местните жители му разказали за Али Реза Ефенди, който искал да завърти търговия, но смятал, че ще е по-успешна в Солун. Понаучил малко турски от ходжата и заминал със семейството си там.
В интервюто си за вестник Утро от 22 октомври 1931 година, Ататюрк признава своята голяма любов към България. Той споменава, че като малък е другарувал почти само с българчета в Солун. Това е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че майчинияг му език е бил български. Иначе трудно ще си представим как е успявал да комуникира па подобна възраст с местните българи. От друга страна, всички знаем, че в Солун е имало голяма българска общност, но по това време различните народи са живели в различни махали. Трудно е да си представим как малкият Мустафа е ходил специално до българските махали, за да си играе с българчетата. Най-логичният вариант е да приемем, че българския му е майчиният език. Това е и причината да бъде изпратен преди Балканската война като военно аташе в България. Там той прави впечатление на лице, което говори перфектно български и не се затруднява с комуникацията. По този начин трудно се владее чужд език, колкото и добре да се знае.