Делиорман или Лудогорие е название, което се дава на една голяма област част от Североизточна България.Приема се, че обхваща градовете Каолиново,Исперих, Кубрат,Търговище, Попово, Дулово и Разград. Малко известен факт е ,че в България е имало повече от 1 област кръстена Делиорман. Разберете какво означава това име и къде другаде е имало Делиорман у нас.
История на Делиормана
Делиорман идва от турски и означава – Луда гора. Това е и причината да се използва като синоним термина Лудогорие за тази област. Интересното в случая е , че Делиорман е доста по-старо наименование.Още в средата на XII век се споменава от византийски източник като територията “Тели-орман” както са я наричалаи куманите по това време. Това е и причината да се смята, че името е много по-старо и на практика османците са го превели буквално на техния език. Дубровнишкият търговец Павел Джорджич, който преминава през тази територия в края на XVI век обяснява нейния произход. Той вижда вековни гори и изобилна растителност, която е имало по тези места. Той споменава и че в голямата си част е била населена с християни.
Колко Делиормана е имало в българското землище
След като разбрахме, че това е наименование на място, в което има вековни гори и богата растителност, можем да погледнем и към други пътешественици.В края на 18 век, в рамките на около 20 години, 3-ма различни арменски пътешественици преминават през територията на България. Те пишат, че има 3 области наречени Делиорман:
- Одринско
- Между Айтос и Провадия
- Лудогорието
Те обясняват, че най-впечатляващият Делиорман е този в Лудогорието, защото дърветата са с толкова много клони и сенчести, че на практика слънчевите лъчи не могат да минат през тях.
Ролята на Делиормана в историята на България
Нещо, което може би не си даваме сметка, е за огромната роля,която изиграват тези гъсти гори в историята на България. Премествайки се на юг от Дунав, Аспаруховите българи се заселват по тези теми. Това е много интересно как ще оправдае тезите за номадския характер на българите, които иначе никога не биха се заселили по тези земи.Първата българска столица – Плиска е по тези земи и е описана от много учени като “Дървената Плиска” – първият етап от изграждането на столицата преди да бъдат изградени от камък през IX век.През 765 година един от българските ханове – Токту – търси спасение в горите край Дунава и непроходимите лесове. Там се скриват и войските на хан Крум от тези на Никифор Геник, който опожарява нашата столица.
На по-късен етап, в рамките на Османската империя , тези вековни гори биват използвани от нашите хайдути, които се крият в тях и водят партизанска война срещу поробителя. Това е и една от причините за масовия сеч на който е било подложено Лудогорието и вече в средата на XIX век не остава почти нищо от тези вековни гори. Масовата практика в рамките на Османската империя е било да се пали гората, доир един хайдутин да се е скрил вътре. Другият фактор за масовата сеч е свързан с Малкия ледников период, който изживява Европа между края на XVI до към средата на XIX век. Това води след себе си и до увеличаване на сечта на горските масиви и тяхното използване за отопление за по-дълъг период. Като прибавим и големите инфраструктурни проекти, които Османската империя започва през XIX век, за които се използват горите – разбираме защо от Дивата гора в Североизточна България не е останало почти нищо.
Ако трябва да обобщим статията – терминът Делиорман е с много по-стари корени.Най-вероятно името е от кумански произход. Пред вековете регионът е изглеждал по-коренно различен начин от сега – наличието на големи и гъсти гори е давал подслон и сигурност на българите. Нещо, което е полезно да се знае, че Делиорман се е изполвал като термин в Османската империя за място, което е имало подобен тип горски масиви. Така че в България през вековете е имало няколко места, които са били определяни като Делиорман.