Трима старци си говорят за любов. Първият се похвалил:
– Още го мога! Мога го – като се съберем с бабата, тъй ми идва отвътре и аха да стане работата, колената ме заболяват и всичко се проваля, ама иначе си го мога, като на млади години.
Вторият старец и той се похвалил:
– И аз го мога! Като 20 годишно момче съм, ама аха да стане работата с бабата и като ми захлопа сърцето… Сърцето е виновно, иначе го мога.
Третият старец и той се захвалил:
– И аз го мога! Ей го на, днес бабата се навела да чисти и като ми се открила, аз аха да я награбя, пък тя ми вика: стига вече, четвърти път за днес …
Та и аз го мога, ама паметта, паметта е виновна…