Имало едно време един султан. Той имал евнух. Двамата били на една възраст. По цял ден султана току плесне с ръце, евнуха тича и султана му казва:
– Доведи някоя жена от харема!
Евнухът тича да изпълнява. По-късно султана отново плясва с ръце, евнухът отново пристига тичайки.
Султанът му казва:
– Заведи жената!
Евнухът отново тича. Така минали години. Виждаме ги отново… Султанът с леко прошарени брада и коса, но запазен як мъж, а евнухът е остарял и грохнал.
Поука:
– Не забавлението състарява един мъж, а тичането около него…