Днес е една от най-светлите дати в нашата история. 6 септември е символ на българския дух и е показател как нашите предци се изправят срещу Великите сили и успяват да реализират своята идея за обединение на страната – поне между Източна Румелия и Княжество България. Но малко хора знаят, че ние не присъединяваме цялата Източна Румелия – ето кои територии остават в Османската империя.
Съединението на България – какво се случва
България успява да потвърди присъединените територии чрез Сръбско-Българската война. Тогава нашите войски показват чудеса от храброст, обръщат сръбсокот нападение в глуха защита и се налага Австро-Унгария да се намесва и да спасява сърбите – тези, които те самите са накарали да нападнат България. След примирието от декември 1885 година се стига и до сключването на мирен договор между двете страни – той е подписан в Букурещ на 3 март 1886 година.
Букурещски мирен договор
Това е един от малкото мирни договори при които няма наказание за държавата агресор – в случая Сърбия. Няма загуба на територии от нейна страна, дори няма и парични компенсации, които България иска. Интересното при този договор е, че по това време (преди 1908 година), на теория България не е суверенна страна, така че в самия договор формално е страна и султанът на Османската империя.Друго интересно сръбско предложение е за разпределение на сферите на влияние в Македония между Сърбия и България, но то е отхвърлено от българска страна. Единственото нещо, което печели България от този мирен договор е неформалното признаване от страна на Великите сили на акта на Съединението – нещо, което разбира се няма как да се запише в самия договор , но е предпоставка за подготвянето на Топханенския акт от 24 март 1886 – там става ясно какво се случва с територията на България
Топханенски акт
С този международен договор се преуреждат отношенията уточнени в член 17 от Берлинския договор 1878 година. Самият акт стъпва върху българо-турската спогодба от януари 1886. Тази спогодба гласи следното:
Българо-турска спогодба януари 1886
- Александър Батенберг е назначен за управител от султана за 5 години на Източна Румелия.
- Кърджалийско и Тъмръшко остават в Османската империя – те са окупирани от османската войска, която струпва войски по границата с Източна Румелия. Те са върнати при османците още през есента на 1885 година.
- Султанът има право да изпраща войска в България при военни размирици – по искане на Великобритания
- Военна взаимопомощ между България и Османската империя в случая на нападение от трета страна – по искане на Великобритания
В рамките на Топханенският акт, част от клаузите остават, но някои са коригирани.Ето какво гласи този мирен договор:
Топханенски акт – клаузи
- Българският владетел се назначава за управител за 5 години на Източна Румелия от султана. Промяната е свързана с махането на името на Батенберг по настояване на Руската империя.
- Точка 2 от Спогодбата се запазва
- Точка 3 се отменя по настояване на Руската империя
- Точка 4 се отменя по настояване на Руската империя
- Измяна на органическия устав на Източна Румелия
Последици от Топханенския акт
Потвърждава се загубата на Кърджалийско и Тъмръшко, които вече така или иначе са окупирани от османската войска. Но на практика, това е актът с който е признато Съединението на България от Великите сили. Това са Руската империя, Германия, Франция, Великобритания, Австро-Унгария и Италия – те са гаранти на Берлинския договор и съответно само те могат да го изменят. Както е и в конкретния случай, в който отменят чл.17 от него. България увеличава своята площ от 63 хиляди квадратни километра до 96 хиляди квадратни километра. Въпреки изискванията на всеки 5 години да се назначава българският владетел за управител, това не се спазва и през 1908 година на практика е отменено и това изискване. Огромно значение има отмяната на точка 3 и точка 4 от спогодбата и от договора. Те са по искане на Великобритания, която иска да изолира руското влияние в България. Точка 3 дава правото при размирици в страната, султанът да изпраща войски, които да умиротворяват. Ако си представим какво щеше да се случи при следващите политическа събития в България, ако султанът имаше подобно право, гарантирано от Великите сили, можеше да се стигне до окупация на страната от османските войски. Отмяната на точка 4 пък измъква България от военна взаимопомщ с Османската империя – нещо, което й вързва ръцете за евентуален бъдещ конфликт и подялба на европейските територии на империята в рамките на Балканските войни.