Уинстън Чърчил е известен с много пиперлики реплики спрямо българите. Една от най-известните от тях е на 19 октомври 1943 година, когато той заповядва да започнат бомбардировките над България. Той казва, че “българите са грешен народ, който той познава вече повече от 30 години”. Каква е причината за негативното отношение на Чърчил спрямо България. То наистина датира повече от 30 години назад в историята.
Защо Чърчил има негативно отношение към българите
Основната причина за това са събитията от Първата световна война(ПСВ). По това време той е Лорд на Адмиралдейството – това съответства на началник на военноморските сили на Великобритания. Той защитава идеята за военна операция в Галиполи срещу Османската империя. Идеята му е по този начин от една страна да помогне на Руската империя в сблъсъка и с османците, от друга страна да си подсигури отправна точка към Константинопол и бъдещето му превземане. По този начин Великобритания ще контролира важните протоци на Босфора и Дарданелите. Важен елемент от този план на Чърчил е България. От негова гледна точка, ако тя се включи на страната на Антантана, Османската империя е изолирана и ще претърпи крах. Но българите решавата да се включат на страната на Централните сили. Въпреки това Чърчил продължваа с операцията и така се стига до една от най-големите победи на Кемал Ататюрк. Той успява при Галиполи да разбие английско-френската войска и дава началото на създаването на Турската държава. Провалът на Чърчил удря жеското върху неговата репутация и на него му трябват много години, за да може отнова да заеме висшите постове във Великобритания. Предполага се, че в някаква степен Чърчил обвинява българите, че те носят вината за този негов провал и това си проличава в отношението му към нас по време на Втората световна война.
Чърчил срещу България по време на Втората световна война
Това отношение се запазва и по време на Втората световна война(ВСВ). Чърчил се опитва за запази сферата на влияние на Великобритания на Балканите. В нея със сигурност влиза Гърция, така че той по всякакъв начин се опитва да защити нейните интереси. Разбира се, интересите на Гърция са в пряк сблъсък с тези на България още повече по отношение на Беломорска Тракия. Чърчил успява да надделее в сблъсъка по отношение на изгубването на тези земи от България след края на войната. От друга страна, чърчил има реч в Атина пак след края на войната, но преди Парижкия мирен договор, в която обяснява, че териториалните претенции на Гърция спрямо България ще бъдат удовлетворени. Този път той не успява да изпълни обещанието си и България не загубва територии от преди войната.
Весела случка между Чърчил и българската дипломация
Има един анекдот, който се споменава като интересен елемент от разговорите между Чърчил и българската дипломация. Тя е написана в книгата на Иван Мартинов “Нестригани спомени” от 1986 година. Там в почивката между работните срещи по подписване на Парижкия мирен договор след края на Втората световна война, Чърчил се шегува с българската дипломация в присъствието на Вячеслав Молотов (представителят на СССР), че “какъв народ са българите, щом още си честитят банята”. Цялата българска делегация изпаднала в смут, но се намерил един от преводачите, който успял да отговори отстроумно на британеца: Да, сър, вярно е че си честитим банята, но вие още си честите когато спите с жените си”.