Днес ще ви представим историята на един прекрасен български град. В неговата история стои легендата, че е основан от татари в средата на XV век. Разберете повече за неговата история и какво трябва да знаем за него – за прекрасния ни град Пазарджик
Историята на град Пазарджик
За първи път Пазарджик е споменат в османските документи от 1472 година. Посочен е под името Базар Татар Йенидже, но по-късно се налага името Татар Пазарджик. Самата дума “Пазар” идва от персийски и означава тържище. Надставката “джик” е указвала, че става дума за малко тържище. Мястото е било известно в миналото, че там са се разменяли стоки от местните жители. Съществува легендата, че градът е създаден от татари като важна междинна станция през 1485. Той обхваща главният път между Белград – Траянови врата – Цариград, който на практика стъпва върху стария римски път Via Militaris. Тези татари са стражари, които пазят този главен и стратегически път за Османската империя. Постепенно обаче, Пазарджик се превръща във все по-важен икономически център. От града започва плавателната част на река Марица, която в тези векове се ползва активно. Постепенно там започват да се заселват и турци, а вече към средата на XVI век и повече българи. Причината е, че заради удобното си местоположение, Пазарджик се превръща в пазарно средище за стоки от различните краища на империята. Създава се и първата българска махала – Вароша, което в превод означава “търговище” или “пазарен град”. Така постепено Пазарджик привлича все повече българи и представители на други етноси като арменци и евреи заради развитието на търговията в града.
Пазарджик и Българското Възраждане
Пазарджик играе активна роля в нашето Възраждане. Тук е средище на много търговци, които участват във възстановяването на българщината в региона.Постепенно учебните занаятия и църковни служби не се водят само на гръцки, но и на български. А от средата на XIX век се водят само на български език. Тук се откриват революционни комитети както от Васил Левски, така по-късно и от Георги Бенковски.
Освобождението на Пазарджик
Градът е освободен от отряда на генерал Гурко на 14 януари 1878 година. С огромната помощ на Ованес Съваджаян, градът е спасен от чудовищния план на турското командване да бъде опожарен целият град. В тови число освен сградният фонд се включва и местното българско население, което е трябва да бъде блокирано вътре. Арменецът е работил като телеграфист за Османската империя. Той предава съобщение между Сюлейман паша и главното командване в Цариград. Сюлейман иска разрешение да подложи българското население и целият град да бъде унищожен. Отговорът е положителен от Цариград, но арменецът го променя на отрицателен и по този начин се превръща в истински спасител за българите.
Пазарджик след Освобождението
Временен кмет става точно Ованес Съваджаян. Той трябва да се справи с глада, недоимъка и разрушенията оставени от турците. Въпреки това с помощта на временното руско управление, нещата в града са стабилизирани. Пазарджик за кратко е част от Източна Румелия, но взема активно участие в Съединението и успява след да се върне в пределите на България.