Случаите в световната история при които едно лице се отказва доброволно от властта си в полза на друг са много редки. В България има 2 емблематични примера при които 2-ма българи проявяват това рядко срещано качество да дадат път на по-знаещ и по-можещ от тях човек в името на добруването на делото им. .Разберете повече за тези 2 изключително личности.
Въстанието на Асен и Тодор(Петър)
Първият случай е свързан с въстанието на Асен и Петър. Като по-голям брат, Петър застава на престола и поема управлението на държавата. От началото на до крайния успех на въстанието, на българския престол стои по-големият брат. Но той вижда ръководния и особено военния потенциал, който притежава Асен. Затова през 1190 година, той отстъпва престола на по-малкия си брат, за да може да продължи делото им по най-добрия начин. Формално титлата на Петър е запазена, но решенията се вземат от по-малкия му брат. Този ход се оказва много успешен и Асен постига сериозни успехи начело на България. Въпреки това, когато се налага – след убийството на Асен от Иванко – Петър отново поема властта. За него се казва, че има по-благ и мек характер, който не е подходящ за царска особа. Това води до логичното развитие и Петър също бива убит от нов заговор срещу престола. За радост на българите, третият брат от фамилията Асеневци – Калоян – показва железен характер и успява да се справи с вътрешните проблеми на страната. По този начин той не оставя делото на своите братя да загине, а превръща България във фактор, с който всички държави се съобразяват.
Панайот Волов – Георги Бенковски
Това е вторият случай в нашата история, когато лице се отказва доброволно от властта си в полза на по-кадърен от него в името на успеха на делото им. При подготовката на Априлското въстание, Волов е избран за ръководител на IV революционен окръг. За негов пръв помощник е определен неизвестния Георги Бенковски. Работата на двамата е да организират подготовката на въстанието в региона, да наберат достатъчно доброволци и въоръжение. Панайот Волов е лице с по-високо образование, от богат търговски род в Шумен и очевидно не е толкова успешен по отношение на комуникацията си с българите. От друга страна, никому неизвестния Бенковски умее да запалва сърцата на българите. Всички цитират неговите думи – “така каза Бенковски” спрямо спомените на участника Захари Стоянов в неговата книга “Записки по български въстания”. Това е и причината подготовата точно в този революционен окръг да бъде в пъти по-напред спрямо останалите. Бенковски е навсякъде и постоянно говори и убеждава хората в името на святото дело. Волов разбира, че помощникът му е много по-полезен от делото за него. За разлика от повечето случаи в нашата история, той намира силите в себе си да се откаже от водещата си позиция и да я предостави на Бенковски. Това е ключово за успеха на въстанието, което на практика води до последващото освобождаване на България.
Тодор(Петър) и Панайот Волов са две личности в българската история, които показват качество, което е много рядко срещано. Те успяват да превъзмогнат личното си его в името на поставената цел и да дадат път на по-способния им помощник. Знаем колко пъти в нашата история се е стигало до братоубийствени конфликти между отделни личности, които не могат да разделят властта помежду си. Има и други случаи на отказ от власт, но дори и те привидно да са доброволни, се правят с друга цел – справка абдикацията на Батенберг и Фердинанд.Така че най-големият представител на Асеневци и Волов са 2 исторически фигури, които трябва да бъдат за пример на всички останали, че народното дело е много по-важно от личната амбиция на отделния човек.