Град Тулча е един от най-важните български градове в периода между 17 и 19 век.Като един от най-големите градове в Северна Добруджа, той е един от най-северните български градове и успява да запази българщината и да я развие в рамките на Българското Възраждане. Научете повече за перлата на Северна Добружда – град Тулча.
Историята на град Тулча
Северна Добруджа на практика е част от най-ранните земи на българите на Аспарух. Тук е създадена Дунавска България и от тези земи води началото си тази българска държава. Една от основните крепости тук е била Малък Преслав, а негов аванпост е била крепостта Тулица. По-късно тя дава името и на града – Тулча.
Ролята на Тулча за Българското Възраждане
Тук е един от центровете на будните българи в рамките на Османската империя. Още през 1807 тук отваря врати и първата частна болница на Балканите. Българите, които живеят тук са се занимавали с обработка на земи и търговия, която им е давала възможност(особено на търговците) да натрупат капитали. Тук са били учители хора като Сава Доброплодни и бабата на известния генерал Йордан Пеев.На територията на Тулча действа и Матей Миткалото – един от най-близките доверени хора на Васил Левски. Освен това, в Тулча се създават поредица от големи български християнски храмове – като храмът Свети Георги и катедралата Свети Николай. Едно от първите български читалище се създава още през 1861 година. Тулченците не забравят и революционното дело. Те изпращат бойци в Първата Българска легия. Най-известния от тях е Стефан Караджа. Той не е родом от Тулча, но неговото семейство се мести тук бягайки от турците. Въпреки това се знае за среща на Стефан Караджа и Васил Левски, която се осъществява точно тук. Тулченци формират и четата Златна надежда, която се включва на помощ на Панайот Хитов. Освен гореспоменатите имена, в Тулча са живели хора като Тодор Икономов, Васил Друмев е бил епископ от 1874 до 1877/78 за тази епархия. За този град определено можем да кажем, че е бил центъра на българщината в Добруджа.
Какво се случва с Тулча след 1877 година
Турските сили предават на Русия Тулча още юни 1877 години. Градът бива поверен на Васил Делов, който го управлява до есента на 1878 година. Тогава по решение на Берлинския конгрес, цялата Северна Добруджа преминава в ръцете на Румъния. В последните години се спекулира с темата, че Румъния не искала тази територия, а Бесарабия с делтата на Дунав, но доколко това твърдение е вярна трудно може да се каже. Така или иначе, Румъния започва своята политика по колонизиране на града. Българите или са прогонени, или са налага да се порумънчват. Въпреки това, Тулча изпраща доброволци за Илинденско-Преображенското и за Балканските войни. През Първата Световна война, градът за малко е присъединен към България. Тогава се разбира, че въпреки действията на румънските власти – българите продължават да бъдат водещата народност в Тулча. След края на войната, Тулча отново влиза в състава на Румъния. Това води до създаване на Вътрешната Добруджанска организация, която има силно влияние и в този град. Въпреки действията си, българите не успяват да се освободят от румънската опека. След Крайовската спогодба от 7 септември 1940 година, румънските власти принудително изселват българите от Северна Добруджа в посока на Южна. Това включва и българското население на град Тулча.