HomeФакти за БългарияКое населено място е кръстено на баба?

Кое населено място е кръстено на баба?

Днес ще ви представим историята на едно населено място, което е единственото в страната носещо името на баба. Това е едно село, което е кръстено на една легендарна жена от българската история. Каква е нейната история ще разберем повече в следващите редове.

Село Баба Тонка

Това е село, което се намира в община Попово. Преди Освобождението, населението му е било предимно турско, а по-късно включва и доста черкези и татари.След Освобождението, местонто население се връща в Османската империя, а на негово място се преселват много българи от балканджии, основно от Еленския край. След Първата световна война, много заселници от Западните покрайнини бягат в посока на България и се заселват в Североизточна България и част от тях в селото. Старото име на населеното място по османско време е било Хадър Кара Вели, по името на неговия основател. Вече в рамките на България, през 1934 година бива преименувано по името на известната българска революционерка останала в историята с името баба Тонка.

Коя е баба Тонка

Баба Тонка е една от най-известните жени през XIX век. Родена през 1812 година в село Червен(Русенско) под името Тонка Обретенова. Омъжва се за известния русенски търговец Тихо Обретенов. За него се знае, че помага по всякакъв начин за българската казуа и поддържа близки връзки с Георги Раковски. Съдбата не е благосклонна към Тонка Обретенова.Нейният съпруг загива през 1869 година и не вижда свободна България. Тя ражда 12 деца, но 7 от тях оцеляват. Всички са радетели за свободата на България и отдават живота си в нейно име. Ето кои са те:

1.Атанас Обретенов

Помага и продължава търговията на баща си. Известен е, че спасява архива на Русенския комитет и съдейства за пренос на кореспонденция и оръжие за революционерите.

2.Ангел Обретенов

Участник в четата на Стефан Караджа. Заловен е през 1868 година от османците и е осъден на доживотна каторга в Акра – днешен северен Израел. След 1878 година се възползва от общата амнистия и се връща в пределите на Освободена България.

3.Петър Обретенов

Това е вторият участник от семейство Обретенови в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. За разлика от Ангел, той не успява да оцелее и загива в боевете при Карлъдере през 1868 година.

4.Петрана Обретенова

Тя също участва в революционна дейност на семейството. Пренася кореспонденцията на Русенския комитет и е едно от неговите най-доверени лица. Ушива знамето на четата на Червена вода, което по-късно е взето от четата на Христо Ботев. Помага и при последвата Освободителна война работейки като медицинска сестра. След Освобождението се занимава с учителстване. В края на живота си, завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе.

5.Никола Обретенов

Може би най-известният революционер от семейството. Още като ученик участва в борбата срещу местния гръцки владика. Най-известен е с участието си в Ботевата чета. Там се смята, че е пряк свидетел на смъртта на големия български поет. Бива заловен от турската потерия. Интересното е, че е осъден на съд още в Търново, но присъдата не е подписана. По-късно е изпратен в родния си Русе, където присъдата е потвърдена. В последния момент преди екзекуцията, присъдата му бива заменена с доживотен затвор. По ирония на съдбата, той бива изпратен в Акра, където се намира по-големият му брат Ангел(номер 2). След подписването на Санстефанския мирен договор, бива освободен и се връща в България. Развива активна политическа дейност и се включва в партията на Стефан Стамболов.

6.Георги Обретенов

Най-малкият син на фамилията също участва активно в революционната дейност. За съжаление не успява да види Освободена България. Загива като четник в Сливенската чета на Стоил войвода през 1876 година.За разлика от другите си братя, той има военно образование, защото е учил в юнкерската школа в град Одеса. Поради тази причина той е много важен член за българските революционери.

7.Анастасия Обретенова

Най-малкото дете в семейството е известна най-вече с брака си с известния революционер Захари Стоянов. Тя завършва Московския девическия институт и след Освобождението е учител в България.

Думите, с които баба Тонка остава в историята

“Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!”

Това са думите на тази изключителна българка, които оставят в съзнанието на поколения българи. Тя успява да доживее Освобождението на страната и да изпълни тази своя заветна мечта.

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ