Наскоро Ви представихме историята на Фружин – най-малкият син на цар Иван Шишман. Тогава бегло споменах за неговия братовчед Константин II Асен(син на Иван Срацимир). Според изследванията на някои от най-известните български историци като професор Пламен Павлов и професор Иван Тютюнджиев развиват хипотезата, че той е последният владетел на Вторага Българска държава. По-конкретно става въпрос за една от нейните форми – Видинското царство. Ето каква е аргументацията за подобна теза.
Защо Константин II Асен е последният български владетел
Константин е роден през 1370 година. Официалната история приема, че през 1396 година пада и Видинското царство – баща му Иван Срацимир е взет за пленник и умира в затвора в Бурса. Но е възможно Видинското царство да е просъществувало още доста години. Ето основните аргументи в подкрепа на тази теза:
1.Писмо на унгарския крал от 1404 година
В него се споменава за “прославеният император на България” Константин, който се е бил смело срещу турците, а преди това се е върнал в лоното на Унгария. Освен български владетел са споменати и сръбският и влашкият воевода за които със сигурност знаем, че все още са съществували като държави по това време. На практика можем да приемем, че след 1396 година Видинското царство начело с Константин най-вероятно е станало васално на Османстата империя. През 1404 гоидна се връща при Унгария спрямо писмото на Унгарския крал и почва да води военни дейстивя срещу османците. Под връщане в Унгария означава, че Константин iI е станал васал на унгарския владетел. Това се потвърждава от още няколко източника:
- Грамота от сръбския деспот Стефан Лазаревич – 1406 година
- Документи от Дубровник от 1398 и 1411 година
2.Съвместни военни действия с Османците
През 1413 година Константин II воюва наравно със султан Мехмед I срещу Муса(Муса Кеседжията – претендент за трона) заедно със владетелите на Сърбия, Влахия и василевса(ромейският император).За това пише византийският хронист Пседвно-Сфанцис. Освен това, друг хронист Михаил Дука, султанът е приел радушно посланиците на тези 3 държави и им е обещал, че ще цари мир между тях.
Кога е окончателната гибел на Видинското царство
Това също е доста спорен въпрос като има различни хипотези. Причината е, че по това време османският султан предпочита да има буферни държави между него и Унгария, така че е трудно да се определи точната година за края на българската държавност.Това е по времето на султан Мехмед I. Но по времето на неговия “наследник” нещата се променят. Поради това като най-правдоподобна година се приема 1422. Ето защо:
1.Бунт срещу султана (1421-1422)
Тогава срещу новият султан Мурад II се изправя силен претендент – Мустафа. Военните действия се водят със сериозно предимство за Мустафа през 1421 година и той е почти на ръба да разгроми окончателно Мурад II. Мустафа контролира голяма част от Балканския полуостров, така че е почти сигурно, че Константин II е бил задължен да се включи на негова страна по време на тази война. Въпреки това, в началото на 1422 година, Мустафа е разгромен и Мурад II преминава в настъпление. Превзема териториите на своя претендент, които включват и Видинското царство.Според Константин Костенечки – български духовник от тези години – Константин II умира на 17 септември 1422 година. Не се знае дали е имал наследници, но повечето българи са приемали неговият братовчед Фружин за владетел на България след смъртта на видинския владетел.
2.Хилендарски ръкопис
В Хилендарският манастри се пази ръкопис в който е посочено, че през 1422 година е починал “Костантин,царят български”, което е доста странно като определение.
3.Видински санджак
Косвени белези за влизанието на Видинското царство в Османската империя са данъчните документи. За административна единица (санджак) на територията на Видин можем да съдим чак след 1430 година спрямо османските документи. Което означава, че преди това не е била част от империята.
Като заключение трябва да посоча, че това е изследване на двама видни български историци. Тяхната теория е подкрепена с доста документи и факти, които логически си съвпадат. Дори и да не я приемаме за напълно сигурно за вярна е хубаво да приемем, че е напълно възможно българската държавност да се е запазила за по-дълъг период отколкото ние познаваме.