Днес ще Ви представим историята на една позабравена зема. Дълго време тя била част от българското зелмище и дори се случва да бъде управлявана съвместно от Великите сили след Първата световна война. Научете повече за нейната история и връзката й с България.
Какво не знам за Западна Тракия
Западна Тракия е територия, която дълго време е била част от българското зелмище. Тази територия е известна още като Беломорска Тракия и се намира между реките Места и Марица и склоновете на Родопите на север. Територията й е около 9000 квадратни километра, а най-големите градове са:
- Дедеагач – 53 000 жители
- Гюмюрджина – 52 000 жители
- Ксанти(Царево) – 50 000 жители
Западна Тракия е част от българските земи в рамките на Българската екзархия. Със Санстефанския мирен договор е присъединена към България, но след Берлинския конгрес остава част от Османската империя. След Балканската война, Беломорска Тракия бива освободена и присъединена към нашата държава. Въпреки загубата на много територии след Втората Балканска война(Междусъюзническата), Западна Тракия остава част от българската територия. Тя бива загубена вече в рамките на Първата световна война след решенията на Ньойския мирен договор. Тогава бива прехвърлена на управлението на Великите сили. Ето какво се случва след това с нея и как става част от Гърция.
Западна Тракия след Ньойския мирен договор
Една от най-черните дати в българската история е – 27 ноември 1919 година. Тогава окончателно се губи мечтата на поколения българи за национално обединение. В рамките на договора има един много интересен текст. В чл.48 от Ньойския договор се определя, че минава на съвместно управление от представителите на Великите сили. В текста пише, че съдбата й ще бъде определена на по-късен етап и трябва да се гарантира връзката на България с Бяло море. По този начин се установява управление от френския генерал Шарпи, който формално командва областта.
Позициите на Великите сили
Великобритания подкрепя гръцките претенции тази територия да стане част от гръцката държава. Аргументите на нейните представители и на гръцкия министър-председател Венизелос са, че Гърция ще получи части от Източна Тракия и ако няма пълен контрол върху Западната Тракия, няма да има директна връзка с нея.
Колкото и странно да звучи, единствената държава, която защитава българския интересен на конференцията е САЩ. Президентът Удроу Уилсън е твърдо против суровото наказание на България и отнемането на тази територия, която безспорно е доказано, че се състои предимно от българско население.
Франция предлага компромисен вариант за свободна Западна Тракия под неин контрол – формално под контрола на Великите сили, което бива подкрепено от САЩ. Но Венизелос се противопоставя остро и така не се стига до разбирателство. САЩ постепенно се оттеглят от конференцията и остават на европейските държави да решат съдбата на територията. Взема се решение Беломорска Тракия да бъде присъединена към Гърция, за да може да има директна връзка с другата част на Тракия. На България уж се определя да има възможност за свободен икономически излаз през територията спрямо чл.48 от Ньойския договор. Тази разпоредба през следващите години е напълно погазена. На 2 юни 1920 френският генерал Шарпи напуска областта и тя бива прехвърлена вече и формално на гръцката държава.
В рамките на периода 1941-1944, областта формално се управлява от България, но не стават част от българската държава.