С наближаването на една от най-светлите дати в нашата нова история – Съединението на България, е време да погледнем върху него от гледна точка на Русия. В последните години спекулациите по темата са все по-силни и по-силни и е добре да се представят аргументи и в двете посоки. Днес ще разгледам и двете тези и коя от тях изглежда по-достоверна.
Русия пречи на Съединението на България
Това е първият вариант като отговор. В подкрепа на тази теза се представят следните аргументи:
Изтегляне на руските войски от Княжество България
След акта на Съединението на 6 септември 1885 година, Русия изтегля своите войски от княжество България. Това е един от аргументите, които подсказват, че Русия не желае да бъде обвързвана с този акт и не подкрепя това самостоятелно действие на българите.Освен това липсата на високи чинове в българската армия – бъдещата сръбско-българска война е известна под името – “Войната на капитаните срещу генералите”. По този начин се приема, че България е оставена на произвола на съдбата и на останалите Велики сили.
Отношението на Александър III към Батенберг
Отношението на Александър III – руският цар към неговия братовчед Александър Батенберг не е особено положително. Те са първи братовчеди и са израснали заедно. Смята се , че Александър III не го харесва поради голямата благосклонност на Александър II към Батенберг. Особено остро, Александър III се противопоставя на избирането му за български княз. След акта на Съединението се приема, че това затвърждава позициите на българския княз и по този начин ще е много трудно на Александър III да го свали от престола.
Съединението не е извършено от Русия
Смята се, че този самостоятелен акт на България води до негативно отношение от страна на Русия, тъй като страната ни излиза от орбитата на Александър III. Изтеглянето на Русия означава, че тя се опитва да покаже на българите, че те не могат да действат самостоятелно и без помощта на империята са обречени на гибел.
Русия помага на Съединението на България
Обратната теза е, че Русия помага за обединението на Княжество България с Източна Румелия. Основните аргументи в полза на това твърдение са следните:
Въоръжение на българската войска
За да защитим нашето Съединение се налага да водим военни действия със Сърбия. Българската войска по това време не разполага с необходимото въоръжение, нито има как да го произведе, нито сме го купили от някъде. При изтеглянето си от България, руските войски оставят необходимите пушки и амуниции, за да може нашата армия да бъде боеспособна. Освен това, тук трябва да добавим и един друг малко известен факт. Смята се, че над 50 хиляди коне са били оставени от оттеглящите се руски войски. Тъй като в рамките на Османската империя се знае, че българите не са имали право да отглеждат коне, тоест нашата държава няма как да ги набави за толкова кратко време. По това време, конете освен като част от кавалерията са служили и като преносни животни за оръдия, въоръжение, продоволствия и така нататък. Това подпомага значително българската войска при бъдещите военни действие със Сърбия.
Обучение на българската войска
На практика от 1878 година и създаването на първите държавни институции на България, руските офицери се занимават със създаването на тогавашната българска армия. Тук става въпрос тя да бъде сложена на модерни начала, а не под формата на опълчение, както е по време на Освободителната война или определени хайдушки чети от нашето Възраждане. По този начин, в рамките на няколко години, са създадени основите на българското военно дело, което показва своите резултати в бъдещата война със Сърбия.
Липсата на военни действия с Османската империя
Александър III поставя ултиматум на Османската империя да не нахлува със свои собствени войски на територията на Съединена България. При нападение от страна на османците, ще им бъде обявена война от страна на Русия. Това ги изправя пред доста тежък избор да решат кризата по дипломатически начин, тоест без военни действия, което спасява България от нападение.
Извод
Историята никога не е черно-бяла. Основната причина Русия да не се намеси активно в полза на България е международната обстановка по това време. Руската империя е в изолация, особено след загубената Кримска война от 1853-1856. Победата срещу Османската империя през 1877-1878 година я връща на картата на Европа като Велика сила, но все още няма необходимите съюзници в лицето на Германия, Франция, Австро-Унгария и Великобритания, за да може да си позволи да наруши международния ред наложен с решенията на Берлинския конгрес от 1878 година. От друга страна, в началото на 1885 година има пограничен инцидент между Руската империя и Великобритания през река Кушка, при който Великобритания обвинява руснаците в нарушавана на международното право. По този начин, Русия отново е в позиция да попадне в нова Кримска война и всички Велики сили да се обединят срещу нея.Няколко месеца след този инцидент се стига и до 6 септември 1885 година. Първоначалното мнение на всички Велики сили е, че Русия стои зад действията на България по нарушаване на решенията на Берлинския конгрес. Александър III успява чрез дипломатически действия да предотврати нападение на Османската империя срещу обединена България и да се опита чрез изтеглянето на Русия да помогне на България. Въпреки това се стига до нападението на Сърбия. Разбира се, Сърбия никога не би нападнала без подтикването й към това действие от страна на Австро-Унгария.
Доколко личната неприязън на Александър III срещу Батенберг играе своята роля се вижда в следващите години, в които българския княз напуска престола, но въпреки това България запазва своите новопридобити територии.